23.07.2020 г., 8:15 ч.

 Трупът 2 

  Проза » Разкази
719 0 2
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

4.

 

- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.

- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.

- Добре, разкажете ми за рождения ден. Защо си тръгнахте?

- Отидох във вилата към 19.00 часа или малко преди това. Приятелят ми Цецо имаше рожден ден. Не бяхме много хора – аз, Цецо, Цветан Рашев се казва, приятелката му Марта, сестра му Силвия с приятеля си Петър и двама негови колеги, единият също беше с момиче. Поканиха ме да остана там за през нощта, но на следващия ден имах работа рано сутринта и предпочетох да си тръгна. Всъщност ми се искаше да остана, реших да се обадя към 22 часа на мой колега, ако може да ме смени на другия ден, но батерията ми беше паднала. Приятелят на Силвия ме видя и ми предложи да звънна от неговия телефон, но се отказах от тази идея.

Беше приятно, с Цецо не се бяхме виждали почти два месеца, откакто той започна нова работа. Истински се забавлявахме. Понеже реших, че ще шофирам, ограничих пиенето и бях само на малко бира. Към един часа вече си тръгна единият колега на Цецо, Димитър Иларионов му беше името, а малко по-късно и Силвия Рашева с приятеля си. Малко преди два часа и аз си тръгнах. Това е, останалото го знаете вече.

 

 

 

5.

 

- Да, знам за случая – каза полицай Караколев. – Поскоро случка, защото случай реално няма. Беше неотдавна, преди две-три седмици. Да, на трети сутринта, помня, защото беше в деня след кражбата в музея. Няма труп, нито ранен човек, няма и следи да е имало.

Инспектор Френцов и полицай Караколев бяха стари приятели, още от времето, когато Френцов работеше в полицията. Сега се намираха в кабинета на Караколев.

- Младежът звучеше много убеден заяви Френцов.

- Колегите са се отзовали веднага, но е нямало тяло, нямало е и кръв по асфалта. По колата не е имало каквито и да е следи от удар. Претърсили са района на следващия ден, когато вече е нямало мъгла и нищо не са открили.

- Странно...

- Още постранното е, че в болниците в района не е постъпвал човек с подобни травми. А и умрелите през този период наоколо не са много. И при всички причината за смъртта е друга. Чакай да си погледна записките. Ето, момиче на 26 се обесило тук в село Синчец на трети, мъж на 69 починал от инфаркт в село Кестен на втори, в Краище имаме починала жена на 55 от рак на втори и мъж на 65 от бронхопневмония на трети. Това е!

- Смяташ, че си измисля?

- Не знам дали си измисля, но този Станимир вероятно ти е спестил истината за състоянието си.

- И какво е то? – поинтересува се Френцов.

- От известно време лекува зависимост, хм, наркотици. Държал се е неадекватно, когато е потърсил помощ, но колегите го отдали тогава на стреса. Познавам доктора му, мога да те свържа с него, ако толкова настояваш. Но те съветвам да не си губиш времето с фантасмагории. Ако искаш да помагаш, помогни на мен! Разследвам кражбата на музейни експонати за четвърт милион и не съм открил още нищо. Кой го знае Станимир какво е взел на рождения ден. Казвам ти, сигурно е халюцинирал!

- Ще те оставя сам да търсиш делви и монети – отвърна му Френцов, засега аз смятам да търся трупове!

 

6.

   Доктор Белоконски беше известен психиатър, занимаващ се с лечение на зависимости. Външността му никак не отговаряше на името му – беше дребен и слаб, почти плешив, носеше очила с елегантни рамки. Палеше цигара след цигара, но рядко си дръпваше, цигарата беше по-скоро аксесоар.

- Да, Станимир е много интересен случай. Аз много държа на лекарската тайна, но след като става въпрос за евентуален смъртен случай, идвате с препоръка от полицай Караколев и след като сте нает от самия Станимир, се надявам, че ще използвате информацията единствено в негова полза, затова съм готов да отговоря на въпросите Ви.

- Благодаря за което! – отвърна Френцов

- Лекувам Станимир от вече близо една година и се виждаме два пъти всяка седмица. Смея да твърдя, че положението не е безнадеждно! – докторът имаше самодоволно изражение.

- Това е много хубаво! Как смятате, дали все пак от време на време употребява нещо? – попита инспекторът.

- Категорично не! Убеден съм, че откакто започнахме терапията, Станимир е чист. Щях да забележа, ако имаше нещо. Но казвам ЗАСЕГА. Винаги има опасност да се върне към старите навици, което е найлошото в нашата работа, никога не можем да кажем, че сме се справили окончателно.

- Значи смятате, че той не е халюцинирал под въздействието на някакви вещества?

- От наркотици – не. Но терапията му включва един медикамент, който има подобен ефект – предизвиква халюцинации. Много рядко, но се случва. Досега не е имал такъв ефект върху Станимир, но не мога да се закълна, че не е възможно.

 Хм, разбирам – каза Френцов. – Ако Ви попитам директно какво мислите за случката, която Ви разказах, ще ми отговорите ли?

- Бих ви казал, че всичко е възможно! – с любезна усмивка отвърна докторът.

 

7.

Инспектор Френцов се беше изтегнал в плетения стол на терасата и размишляваше. Сутринта беше напълно убеден, че Станимир действително беше ударил човек с колата, но сега не беше толкова сигурен. Срещата с доктора го разколеба. Той не беше казал нищо конкретно, но сякаш се опитваше да намекне. Поне Френцов беше останал с такова впечатление. А може би грешеше?

Чудеше се дали имал смисъл да поговори с останалите гости от рождения ден. Дори и Станимир да беше употребил нещо, те едва ли щяха да признаят, а можеше и изобщо да не са наясно. Пък и докторът беше убеден, че не е взимал наркотици през последната година.

Опитваше се да вземе решение как да продължи разследването, когато чу телефонен звън.

- Здравейте, инспекторе! Обажда се доктор Белоконски. Има нещо, което не Ви казах при днешния ни разговор и дълго се колебах дали да го споделя, защото е много лично, а и едва ли има връзка със случая. Става въпрос за причината, която е тласнала Станимир към наркотиците преди време.

- Да? – с надежда промълви инспекторът.

- Били са още деца, плували са в реката един ден, когато един негов приятел се е удавил. Години наред Станимир се е обвинявал за смъртта на приятеля си и в търсене на облекчение на вината е посегнал към наркотиците.

- Интересно, имал ли е наистина някаква вина или е било просто детинска заблуда?

- Имало е поне петима свидетели и всички твърдят, че момчето само е влязло в реката и се е удавило, един мъж дори е влязъл да го спаси, но не е успял, вина няма никой, но...

- Има но?

- Станимир твърди, че е имал видение, че това ще се случи, а не го е спрял да влезе в реката. Затова се обвинява.

- Значи имал видения...... – замислено промълви Френцов.

 

Следва продължение...

» следваща част...

© Ф Ф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Историята е вече завършена, последната част очаква одобрение за публикуване.
  • А така. Изчезнал труп, стара зависимост, медикамент, който те кара да халюцинираш, сега и видения. Да не стане така, че ще предотвратяваме убийство, вместо да го разследваме. Да видим какво ще стане, има много възможности.
Предложения
: ??:??