Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситуацията излезе от контрол и горчилката преля, а нямаше как да бъде спряна от човешка ръка. Всеки беше застинал в своята ниша на вцепенение и надеждата отлетя безвъзвратно. Самонаказанието стана първата му грижа. Беше толкова логично да търси вина, да се гневи и осъжда, сякаш страданието е само и единствено за него, а другите са порцеланови фигурки без чувства. Бяха му противни и жалки в опитите си да търсят логика и обяснение. Нещата при дядо му вървяха към подобрение, лечението беше продължително, но момчетата дадоха кръв и се надяваха на добър изход. Наближаваше домашното му възстановяване, скоро щяха да си отдъхнат. Бяха на крачка да затворят страницата и на това премеждие. Но нямаха после ...