ТРЪПКА

        Води ме за каишка кучето из Морската и ме подръпва периодично, та да не се заглеждам по дългокраките рускини, кога дрезгав гласец ме накара да си концентрирам погледа върху изпосталялата брадясала муцуна:

- Здрасти, наборе, как я караш – питаше ме муцуната.

- Здрасти – отвърнах аз, продължавайки да се зверя тъпо и да се ровя в спомените си, докато най-сетне се яви проблясък: - Даскале, ти ли си, бе?

        Даскалът беше мой съученик от средното, който не само че по фамилия беше Даскалов, но и завърши педагогическия и даскалуваше някъде из вътрешността.                   Докато се осъзнавах и стоплях погледа си, той прощава с рамене, гаче го пролази нещо. Два-три пъти потръпна пак тъй и докато си споделяхме дереджетата, и изгледите ни за отсрочено за неопределено време пенсиониране.

         Близък ми беше Даскала, а и аз съм си любопитко, та затуй и без зломисъл му вкарах въпроса:

- Даскале бе, да не те лази нещо, че тъй...?

            Даскалът се усмихна жално, потръпна пак и ме дръпна та да поседнем на една пейка:

- Тикове са туй, наборе, ама чуй от какво са! Ти навярно не знаеш, но аз от ученик понаписвах туй-ону, тръпка ми беше, а дори в сп. „Славейче” две стихчета ми излязоха. После в университета пак подрасвах в малотиражката, ей тъй, заради тръпката. Двайсет и кусур години ме беше изоставила тръпката, ама като намаляха учениците и часовете, и наново се закрастих. Разказчета основно ми идеха на акъла, тук-там някой стихче, даже и един сценарий за едноактова нискобюджетна пиеса написах. Пусках ги из разни сайтове, ей тъй за тръпка и шенлик, докат’ един ден на и-мейла ми: „тъй и тъй аз съм издател, ако може телефончето за среща”.

            Уговаряме се, отивам аз и се явява един спретнат: „аз, казва той, съм Тръпко Тръпков и съм издател и ваш голям почитател. Едно тиражче съм намислил да пуснем с отбрани ваши работи, но за туй, тука, това договорче да ми подпишете.

            Зарадван, аз хич и не го четох, пък и очила не носех и го подписах, договорчето. После вкъщи го прилистих: нищо страшно, делим на две, от туй що се продаде.

            После като се почнаха едни радости: бре съдържание, бре коректури, бре корица за съгласуване и бам сигналните бройки.

- Честито – тук успях да се включа и аз, но Даскалът потръпна и ме стисна за лакътя:

            - Чакай, чакай да видиш ти от тук, нататъчи! Първо ми поиска 500 лв. за реклама по медиите. После 600 се изръсих за почерпка при представянето на книжлето на столичния хайлайф. Оттам тръгнахме по представяния из провинцията и на, тогава продадох тейковата си нивица.

            Като приключихме с промоционалната кампания, Тръпков ме заведе при разпространителите и на, тогава за първи път изтръпнах, щото и те работели 50 на 50.              Чакам аз за постъпления, ама се оказа, че първо парите за покриване на печата при Тръпков отивали. Тъй и си останах да чакам, а междувременно тръпките зачестиха, та така-така и досега – приключи изповедта си Даскала и ме загледа в очакване на коментар.

            - Нн-е-е, з-на-а-ам, наборе, ам-м-ма ще тръгвам, щото нещо захладня – потръпнах аз и повлякох кучето накъм къщи, да отида, та да накъсам ония всичките мои измишльотини, щото аз и бащина нивица за продаване си нямам.