Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъра, разгръщащ мечтите. И тук е възможно да умра... ако ми се иска. Тук съм... и ме няма. Пронизващо ме няма... Пиша... Винаги ще пиша, но тук... само тук. Аз искам да ме няма, но съм тук. И ти четеш... Не ме виждаш, но знаеш, че съм тук, макар изгубила смисъл... Смисъл няма! И мен ме няма, а съм тук. И без пътека ме откриваш и дори в мислите си не съм сама. Аз съм тук, на моста... където те погледнах и разбрах, че те обичам. Да... тук... отляво... на моста. Имаше ме, но вече ме няма. Но ти си още там... Ти си същият и ме обичаш. А аз съм тук, и там вече ме няма. Там бях твоя, а тук съм ничия. Не искам да ме има... дори тук и сега... Не вярвам в нищо. Не остана нищо, в което да се вярва. Още ...