Тук...
Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъра, разгръщащ мечтите. И тук е възможно да умра... ако ми се иска. Тук съм... и ме няма. Пронизващо ме няма... Пиша... Винаги ще пиша, но тук... само тук. Аз искам да ме няма, но съм тук. И ти четеш... Не ме виждаш, но знаеш, че съм тук, макар изгубила смисъл... Смисъл няма! И мен ме няма, а съм тук. И без пътека ме откриваш и дори в мислите си не съм сама. Аз съм тук, на моста... където те погледнах и разбрах, че те обичам. Да... тук... отляво... на моста. Имаше ме, но вече ме няма. Но ти си още там... Ти си същият и ме обичаш. А аз съм тук, и там вече ме няма. Там бях твоя, а тук съм ничия. Не искам да ме има... дори тук и сега... Не вярвам в нищо. Не остана нищо, в което да се вярва. Още стоя тук и чакам последната ти целувка... Но тук теб те няма... макар да те чета по страниците и да виждам лицето ти по снимките в спомените ми. Теб тук като че ли никога не те е имало. Ти чу писъка ми... Устните ми трепереха... Кълнях се, че те обичам, но ти вече не ме чуваше... Ти вече не ме обичаше... А бях единствена за теб... Само аз... Най-хубавото нещо в живота ти... Най-сладката ти грешка... И дори да умра... аз ще бъда тук... Ще те чакам, дори тук да няма място за теб. Тук, в сърцето ми... само ти си мъртвият! Не те искам тук... Не и тук! Навсякъде беше, но не и тук...Дали те обичах? О, Бога ми... Да... но нито сълзите, нито болката...не можеше да те върне... Нищо не може... Късно ли е? Не те ли обичах достатъчно? Не се ли преборих дори със себе си за тази любов... Ще те помня... Винаги ще те помня... ще помня целувките ти... ще помня всяко докосване...ще помня страхотните ти сини очи... преливащи от любов... ще бъда тук и за двама ни... дори само за миг... пак ще се надигна на пръсти и устните ни ще се слеят... само тук... само тук това е възможно... и само тук обичта ти не пресъхна... защото е по страниците... Сама съм... със себе си... тук! Всъщност не тук... а никъде...никога... Съзнанието ми кърви... Треперя... Блъскам вратите... Задушавам се... Тичам и бягам от нищото... Бягам от теб!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
Обичам те,Стефинка,защото често ми помагаш да разбера собствените си странности по-добре!Благодаря...
