Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мислеше, докато бавно се връщаше в действителността…Вярно беше…Помнеше добре какво се случи снощи…След закъснение от два часа и, когато тя вече беше тръгнала да се прибира след работа, той я взе с лъскавата си кола. Тя мълчеше ядосано, мразеше закъсненията, празните думи, неизпълнените обещания. Той просто караше из квартала, не казваше нищо…След поредния безсмислен обратен завой, тя най-после процеди:
-Къде отиваме…?
Не получи отговор…Той спря на оживена улица…Промърмори нещо и слезе от колата. След пет минути почука на страничното стъкло откъм нейната страна-„Отвори вратата…!” Тя отвори и в този миг той й подаде същия този зашеметяващ букет цветя…
-Извинявай!-Не, нямаше да му прости толкова л ...