Не знам дали някога от този лист хартия ще бъде прочетена и дума, но е факт, че в момента, тласната от неясен порив, настръхнала, объркана и сякаш пронизана от тази песен, пиша това без очаквания. Усещам как в мозъка ми протичат хиляди процеси, които никога няма да разбера, връщам песента отново и отново, предпочитам лесното, бързо, кратко удоволствие, не ми се мисли, но го правя. Не разбирам защо нищо не разбирам. Не мога да знам какво искам, не знам защо изпитвам нужда да драматизирам, не знам защо ми пука толкова и защо си проверявам телефона постоянно… а уж си казах, че няма да придавам излишен смисъл на нещата. Страшно е, да си наясно, че не познаваш себе си е страшно, не знам как и дали съществувам, подробности не ме интересуват, масовката не ме интересува. Привличам неправедното за мен, това ми харесва, после се включва и хаосът, оплитам се, пускам се по течението, защото ми е по-удобно, докато в главата ми се бият интуиция, разум, копнежи, жажда за удоволствие, ценности. За съж ...