expert (Красимир Славчев)
3 3
21.05.2007 г., 12:50 ч.

Тя 

  Проза
975 0 4

  Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж един мъж я погледна и се наведе към нея. Тя го погледна и примижа. Тогава мъжът я погали и седна до нея. Тя се сгуши в него и потърка лицето си в тялото му. Внезапно той и заговори нежно, ласкаво, и от думите му залъха обичта, от която тя толкова се нуждаеше. От благодарност, тя започна да издава звуците, които я правеха толкова известна. Мъжът я прегърна. Те станаха и тръгнаха. Той - бавно, а тя - сгушена в него, го гледаше топло и с обич. Тя... котката. 


© Красимир Славчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ми е любимият ти разказ... Бях го забравила, дори не знаех, че е качен Достави ми огромно удоволствие, благодаря ти!
  • Много хубаво! Ами в мен като се е влюбил един гъсок?...
  • Че ние жените сме били като котките Аз през цялото време си представях много хубава и грациозна жена. Браво!
  • Много е готинко... Браво
Предложения
: ??:??