Тя
Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж един мъж я погледна и се наведе към нея. Тя го погледна и примижа. Тогава мъжът я погали и седна до нея. Тя се сгуши в него и потърка лицето си в тялото му. Внезапно той и заговори нежно, ласкаво, и от думите му залъха обичта, от която тя толкова се нуждаеше. От благодарност, тя започна да издава звуците, които я правеха толкова известна. Мъжът я прегърна. Те станаха и тръгнаха. Той - бавно, а тя - сгушена в него, го гледаше топло и с обич. Тя... котката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Славчев Всички права запазени
Достави ми огромно удоволствие, благодаря ти!
