Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън.
Създават ти илюзия, че точно тебе са избрали - за да те гледат вечно, за да те обожават...
Когато устните й те докосват страстно, забравяш друга плът да съществува... че някога припарвал си до друга...
И знаеш, че в този живот друга няма да те развълнува.
Ръката ти се спуска жадно по изкусителните извивки.
Те пасват точно в дланта ти - все едно за теб специално са изваяни.
В този миг ти знаеш.
Ти си бог.
В краката ти - богиня.
Ти заслужаваш още много...
Богини.
Но тя не е богиня, а създател.
Който вече не харесва своето творение.
Сега не стъпва бавно, крачи бързо. Не, не че някой я притиска.
Звукът от токчетата за първи път се отдалечава и ти оставя само спомен.
За две очи. Те пак те изгарят. Само че от студ.
Изгаряне последна степен. Силно болезнено.
Ще остави белег.
Но не толкова дълбок, колкото последните думи, излезли от твоите любими устни.
Сбогом.
Всичко свърши.
Някой ден може да те докоснат отново.
Обаче, само в съня ти.
Вероятно ще се заблудиш от илюзията на нощта и ще протегнеш длан.
За да погалиш завивките.
Сега разбирам защо постоянно се хвалеше с луксозните си чаршафи.
Пожелавам ви да се обичате безкрайно.
Дано и те пасват така добре в ръцете ти.