„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не отговори, просто прещрака нататък.
- Хубава работа. От трън, та на глог, ех, видяло се е, че няма да се гледа телевизия днес, ами да взема да поизляза малко навън, пък ти си стой тук, както обикновено. Говори си с тъмнината... смотаняк.
Той беше свикнал с обидите на брат си. Знаеше, че двамата са коренно различно и едва ли някога ще намерят общ език, затова и го игнорираше напълно. Брат му беше от онези известни момчета, с които всички искат да се мотаят. Такива като брат му бяха повърхностни и се страхуваха от различните от тях. Той ли? Той беше мълчалив и замислен още от малък. Не обичаше да говори много, предпочиташе да пише стихове и разкази или пък да чете. Да, вечно беше с книга в ръка. ...