Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите ти голата си гръд и погледът ти става в злато... Жълто пламъче пробяга малкото пространство между теб и мен и бързо се покри сред разрошените ми коси... Улових мига на на бледност в лицето ти и тихичко проплаках...
Исках да съм там - където бях, но не такава самота очаквах!
Обезумял от болка - мяташе се в трескав бяг, отричащ всичко и бичуващ Радостта от чувствата предишни.
Объркана въртях се в сфера пълна с газ, парализиращ сетивата.
Исках да надмогна себе си и Можех...
... НО притисках крехките си мисли с белите криле, сраснали се с ръцете ми бездомни и те оставих да се сринеш под тежестта на собственото си безумие.
... И превърна се в Миг, прелетял край мен... Подарих ли те?...
... Или се спрях...
СПРЯХ СЕ.
Обърнах се и видях как лицето ти се извърна търсещо друго лице.
СЕГА СЕ ВРЪЩАМ, ЗА ДА РАЗКАЖА ЗА СЕБЕ СИ ПОРЕДНАТА ПРИКАЗКА
... без край...
Опитах се да взема нещо, което дали ми принадлежи...
Ти разкъса Душата ми и изнасили едно по едно всяко парченце от нейната плът. Пи през небрежна усмивка и не ти стигна...
ГЛАДЕН СИ!
Звярът в теб излока бягащата от страх кръв и след това заспа.
Безплодни късчета Любов целуват страдалните ми устни. Камъчета от сълзи танцуват върху почернелите ми, чумави ръце. Очите ми горещи се усмихват сред хаоса на мрака в мен.
Спомних си! Принцеса съм!!!
Изгубена, целувана от вятъра бездомен...
И прозрачен, Пътят става разтворен сред Мъглата, тушираща всяка грозота... И ВИДЯХ как същата тази бледосиня мъгла обгърна тялото ми и се превърна в топли облаци галещи лицето ми. Пухкаво птиче докосна косите ми и алено цвете израсна в ръцете ми...
Красиво дете спи в скута ми... А люляци пеят приспивна песен на бездомното коте, свило се в предверието на моя живот... Пролетен цвят посипа стъпките ми към теб...
В леглото ми - прозрачна нощница и ти...
В мечтите ми - прозрачна нощница и ти...
Дълги коси танцуват сред спомени...
Едно момиче влетя през прозореца на детската ми стая.
Донесе Слънцето.
Малки парченца стъкло падаха танцувайки валса на своя живот. Посипваха изморените ми мечти.
Момичето-птица притихна сред езерото от сълзи. Дългата му рокля погали меката повърхност на водата, а тя, доволна от ласката, затрептя от вълнение. Птицата в моята стая повдигна бледото си лице, притворила нежно клепачи. Ресниците-мигли пулсираха в болка... вълшебни коси обгръщаха изтънченото тяло... Вятърът от спомени се събуди и заигра сред дългите вълни от коприна. Тъжното същество притисна деликатни ръце към топлата си измамена гръд и остана неподвижно в отчаянието си.
"Малка птицо, донесла Слънцето в моята стая като прозрачната Принцеса-Мъгла, ти стоиш сред езерото от сълзи в душата ми.
Мила птицо, от крилото ти тече кръв...
Снежнобелите пера се притискат от страх едно към друго, а неблагодарно стъкло се е забило в сърцето ти. "
Бледата статуя от плът неземна се отразяваше в почти невидимите води на надеждите ми.
Едно призрачно момиче-Птица влетя през прозореца в стаята на моето безумие и ме помоли за Любов!...
А аз нарисувах болка преливаща в отчаяние.
Душата ми се движеше сред спомени и пясъчни мечти.
Ретро музика изливаше магия от звуци върху побелелите ми преждевременно надежди. Едно след друго стенанията отразяващи се в очите ми, изгубваха силата на духа си.
Безкрилата мъгла целуна челото ми и Ангели запяха сред бездушния мрак за една жена, дръзнала да спре Теб във Времето и принесла себе си в жертва, за да си Ти тук, СЕГА и не сам (... непомнещ Нея) ...
Предметите закрещяха от притискащата ги самота!
Самолюбивите предмети умират сами сред шумните оргии на спомените си!
http://www.vbox7.com/play:6a11e829
© Л-Е Всички права запазени