Тя се счупи
- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дърветата, да увива дългата й коса около лицето... И да им дава това усещане за слабост...
Бяха по-слаби от безкрайната сива улица и вятъра. Бяха по-слаби и от хората на улицата, гледащи ги така изумено, сякаш бяха странни...
Не... бяха просто различни... Дали от вятъра, или просто така, черните им дрехи бяха полепнали плътно по телата, само шалът й в цветовете на дъгата се вееше заедно с почти бялата й, руса коса, която така контрастираше с неговата - катранено черна, дълга и вълниста...
В мига, в който пръстите им се докоснаха, една малка експлозия от тъмнолилав и черен лак за нокти, от контраста между топлата му ръкавица без пръсти и ледената й ръка, затопли и двете слаби тела, които бяха на път да се превърнат в ледени висулки насред трамвайната линия.
- Ако се счупят? - попита сякаш уплашено тя... Смънквайки думите си, едва измъквайки ги между посинелите си тънки устни, те прозвучаха повече като „Ако се счупя?"... И може би това имаше предвид... И той така разбра въпроса й. Не можеше да си представи, че тя се притеснява за дърветата.
- Ще ми бъде тъжно и ще съм самотен... - отговори тихичко, с толкова топъл тон... Сякаш се опитваше да я стопли с гласа си.
- Но няма да се счупя... - обеща тихо тя.
Той кимна с усмивка и продължи да върви, следеейки с поглед парата от дъха й и слушайки скърцането на стъпките им по чакъла на трамвайната линия.
***
Той балансираше по релсата, правейки крачка след крачка, напред към Някъде. В ръката си стискаше сухо клонче от някакъв храст толкова силно, че късите му лакирани в черно нокти се забиваха в бледата плът на дланта му.
Държеше клон... Сух, груб, слабичък клон, който все още не се беше счупил...
А момичето му се беше счупило.
Тя беше счупена и той беше тъжен и самотен.
Тя беше счупена, а той вървеше по трамвайната релса, отивайки да й купи лепило.
това дребничко и безсмисленко нещо
посвещавам на Габи ;)
© Неда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Имам, Неди. Ако знаеш колко пъти се опитвам да ти пиша от тук на пощата, ама явно нещо не става :D
Предполагам,че искаш да ти кажа скайпа? gabito5
-
Не съм искала да те разплача, Габи =))) И да, и аз го гледах вчера, излизайки от училище (моето училище е в нещо като парк, с едни голи дървета), какво е хубаво за влюбени времето...
И няма на кой друг да го посветя... това са си твоя вид герои
Ани, мерси многоооо =))
ПС: Габи, имаш ли Скайп? -
И това беше прекрасно, въпреки че тя се счупи.
-
Неди, успя да ме разплачеш ;( Точно преди половин час се прибрах вкъщи цялата мокра, ама много много мокра и замръзнала от 'урагана' навън. И въпреки това през цялото време, докато вървях под дъжда, си мислех всъщност колко е красива есента и е идеалното време за двама влюбени, точно като тези в разказа ти. Страшно ми въздейства, наистина! Толкова се радвам,че е посветено на мен! :p
ПС: Много прегръдки от мен, за да те стоплят през студената есен и за да не се счупиш и ти
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и прегръдка,Неда!!!