12.10.2011 г., 21:23

Тъга

649 0 1

Тичах, знаейки, че не мога да избягам от неизбежното. Вятърът духаше в зачервеното ми от студ лице. Исках да заплача, исках да се разпадна на земята, покрита със сняг и да се превърна в купчина снежинки, които ще бъдат разпилени, но нямах сили за нищо друго, освен да продължа да бягам. Не усещах биенето на сърцето си, не усещах умората, не усещах нищо друго, освен страха, който бе превзел сетивата ми и ги контролираше напълно. Единственото нещо, което се въртеше в замаяната ми от студ глава, беше, че трябва да бягам... да бягам надалече. Изведнъж паднах на влажната земя, лежах там около десетина минути, не успявайки да намеря причина да стана, вече не можех да бягам, вече дори за това нямах сили. Затова останах да лежа там... под закрилата на бушуващата виелица, очаквайки да умра и на сутринта някой да намери замръзналото ми тяло, но тогава едни ръце ме сграбчиха и изведнъж отново почувствах ритъма на сърцето си и студа около мен, но вече нямаше страх, защото това бяха неговите ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калояна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре си описала мъчителното състояние на безизходица и...."неговите ръце"!Пожелавам ти тези ръце,Калояна!Поздрави!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...