Тъжни усмивки ...
Вече имам време за вас, уви, когато ви няма - свидни ми, майко и татко и искам да поприказваме ... Душите ви Там са, зная, навярно и на братята - за нас, като живи рани ... Липсвате ни отчайващо, гледам снимки понякога - все усмихнати, ласкави ... Почти ви усещам в храма, а на сън ви виждам рядко ... Тъжни усмивки ви пращам, с въздишки спотаявани ... Кажи ми, мила майчице, има ли от твойте цветя - латинките оранжеви, красивите бели кълба ... А ти, както преди, татко, пак на животни се радваш ... И ако питате за нас - цени, война - но не една, а бедността е масова ... Децата и мира в света, трябва с воля да опазим … С любов и със силна вяра, на Господ се надяваме - от сърце сме благодарни ... Спокойни да сте вие Там, обичам ви все тъй, безкрай и още усмивки ви пращам - с любов, вашата дъщеря ... . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
