Tълпица

Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените  погледи на онези, които си дадоха сметка за нейното присъствие. Първоначално няколко малко разсеяли се се приближиха до нея, за да убият любопитството си, и след като установиха нейната изключителна себеобладаност, продължиха със своите бесни съдби без да погледнат назад, изрисувайки върху лицата си някаква средно шантава усмивка, представяйки се  между недоверчива и иронична. Мина малко време, някой се спряха да наблюдават малко по-подробно, но без да посмеят да я разкрият, междувременно  се оформяше  една малка тълпица около нея докато изведнъж достигна до една огромно и разнообразна тълпа, се питаха един друг: Коя е тя?... Какво прави?... Какво продава?...

Не ги кара да чакат повече. Cлед като повиши безформеното  си тяло, протягайки едни костеливи и дълги крайници, които се показаха  фебрилно безсрамни,  остави да падне черния плат на съмненията  и показа лицето си пред света, който я обграждаше очакващ, точно такава, каквато си беше, гола, празна и постна, жална и огромна, мръсна и неодушевена, мизерна, разпределена между всички; Непросветеността.