Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от бунгала. Настанихме се в едно от тях към базата на "Светлина"АД-- широко бунгало с веранда
отпред, където щяхме да си пием кафето. Обаче се наложи веднага да започнем основно почистване, понеже, както разбрахме, преди нас
са пребивавали хора с две големи дългокосмести кучета. Сменихме дюшеците, възглавниците, одеалата и всичко до тавана мина през вода.
Отне ни към 3 часа. Но...младостта може всичко! Следобед бяхме вече на плажа. Посрещна ни дружелюбен бял флаг**, полюшващ се на лекия бриз. Забих кола на големия либийски чадър с думите: "Тук ще бъде...България!" Моето момиче се съблече и изпъна перфектното си
тяло на хавлията под жаркото южно слънце, а аз се хвърлих на бегом в морето.
Вечерта ...