Тютюн
889
0
0
Старецът бавно допушваше цигарата в дъжда. Беше сякаш в унес – в очите му се четеше оная скръб и тъжна мъдрост, които животът бе донесъл. Едно голямо бреме. Този човек, този нещастник вдишваше всяка капчица отрова, като че ли тя щеше да го избави завинаги от настоящето. Погледите ни сетне се срещнаха и тогава разбрах – животът за него бе изтекъл, взел бе радостта със себе си и беше му оставил само мъчна старост...
14.02.2013
Санди
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Томова Всички права запазени
