14 feb 2013, 17:52

Тютюн

886 0 0

Старецът бавно допушваше цигарата в дъжда. Беше сякаш в унес – в очите му се четеше оная скръб и тъжна мъдрост, които животът бе донесъл. Едно голямо бреме. Този човек, този нещастник вдишваше всяка капчица отрова, като че ли тя щеше да го избави завинаги от настоящето. Погледите ни сетне се срещнаха и тогава разбрах – животът за него бе изтекъл, взел бе радостта със себе си и беше му оставил само мъчна старост...

 

14.02.2013
Санди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...