Вечер. Някъде край Черноморието.
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и слънцето по свой си собствен начин и няма как да е другояче, но всъщност, другите хора изобщо не го интересуваха в момента.
Около 03:30-04:00 ч. Джоуел вече бе стигнал до желаното място. Първоначално когато видя вълните, той се изненада. По това време на денонощието те бяха доста силни. Направо се удряха в скалите. Тогава Джоуел се сети за една фраза, която бе прочел някъде: "Единственото мое спасение беше да чакам вълните да ме изплюят един ден, с убитата илюзия за Нея"… Джоуел се почуди дали да не се хвърли в морето. "Ако оживеех, най-вероятно щях да се размина с нек'ва си пневмония, ама к'во от т'ва?" - помисли си той. Верно, Джоуел бе изпил доста бири, но не бе чак толкова пиян и в край ...