Убитият елен
Убитият елен
В смъртта намираше утеха. В смъртта намираше той плам. Но веднъж успял да изпревари заложения му капан.
Ловецът го стисна с лапи. Смъртта го лъхна в миг. Поиска да избяга. Получи нервен тик. Каквото и да каже, гласът не е човешки.
Някога всички елени бяха пускани да пасат свободно от господаря си. Сега всички са затворени в една тъмнина. Толкова дълбока, че чак може да ти се доплаче. Дори рогата им не стоят на мястото си като хората. Изкилиферчени са на една страна. Каква Коледа! Каква Нова Година! Всичко е едно празно обещание! А виждам само смърт! Никакъв живот и никаква надежда! Това е реалността! Фалшиви приятелства! Слагане на рога!
Къде останаха добрите стари години! Убитият елен легна в своя гроб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Маринов Всички права запазени
