2.09.2010 г., 15:03 ч.

Ударите на съдбата - епизод 1 

  Проза
964 0 0
25 мин за четене

                                       ужаси сериал +16

  Карлос е най-младият и най-неопитен член на "Magic 22". Това е организацията, която спасява не само хора, но различни семейства, дори цели селища, попаднали в капана на злите сили и свръхестественото. Групата е съставена от най-добрите експерти по паранормални явления в цяла Европа.

                             Случаят със семейство Гросман.

  Карлос легна върху мекия матрак на леглото си.  Автобусът му за Милано трябва да замине след час, а това означава, че има достатъчно време. Багажът му вече беше приготвен, така че имаше половин час. Той се замисли.
  Карлос беше най-новият член на сформированието "Magic 22", което се занимаваше с изследване на свръхестествени и паранормални явления и както и борбата с тези, които застрашават здравето и живота на хората. След четири дена ще станат три месеца, откакто членуваше в тази група.
  От Милано трябваше да хванат полет до Франкфурт на Майн, където трябваше да изследват някаква фамилна къща, която според собствениците е обитавана от духове.

  Карлос се събуди рязко от алармата си! Имаше само двадесет минути! Той стана, след което набързо навлече ризата и дънките, които беше приготвил. Намокри с вода и приглади къдравата си черна коса, взе раницата с багажа и хукна през вратата. Когато пристигна на автогарата, установи, че има три минути до тръгването. За това време си купи билет, след което изтича към готвещия се да потегли автобус. Шофьорът го видя и отвори вратите.
  Преди три месеца Лупо Андриоли - неговият най-добър приятел в университета, му звънна, за да му съобщи, че  има свободно място в организацията Magic 22, в която самия той членувал. Когато Лупо заведе Карлос и го запозна с колегите си, те веднага харесаха будния нрав и интелект на двадесет и три годишния младеж. Предишният член - турчинът Хакан Гюркан напуснал, защото другите не одобрявали консервативното му проислямско мислене, което пречело на добрата хармония в групата.
  Организацията за изследване на паранормални и свръхестествени явления се състоеше от седем човека. Трима от тях бяха италианци - Лупо Андриоли, Джовани Бачо и Роберто Кортоне, освен тях имаше един литовец - Вацетас Базедаускас, един грузинец - Тари Марсиашвили, един немски свещеник и екзорсист- отец Хайнц Грубер и той - Карлос Хугас - чистокръвен испанец. Всички без свещеника бяха възпитаници на филиала на университета "Дюк" в Милано, специалност "Парапсихология и метафизика".
  Magic 22 беше създадена преди десет години от Джовани Бачо. Сега се ползваше с голяма репутация не само в Италия, но и във Франция, Испания, Германия, балтийските и кавказките републики. Бяха помогнали на много семейства, бяха изследвали много места, на които им е лепнато името "лоши места", бяха прогонили много демонични създания, вселили се в хора. Спонсорите на тази  организация бяха италианското и немското контраразузнаване, които поемаха пътните им разходи, както и най-голямата световна организация за изследване на такива явления - Majestic 12, осигуряващи оборудването им.
  Карлос беше напрегнат, както винаги, защото очакваше сблъсъци с неизвестното. От трите пъти досега, в които Карлос е ходил с Magic 22, нито веднъж не бе свидетел на нещо свръхестествено. Но Джовани - най-старият и най-опитният от всички, му бе казал веднъж, че около осемдесет и пет процента от всички случаи досега са имали разумно обяснение, тоест едва в петнадесет процента се е случвало нещо необяснимо за съвременните науки.

  Автобусът се движеше плавно по широката черна магистрала. До Милано пътят беше три часа - време, през което Карлос би могъл да поспи още малко. Той се облегна на седалката и отново потъна в мисли.
  Спомни си първия път, когато го извикаха. Беше една стара къща в малко селце в Южна Италия. Собствениците - възрастни съпруг и съпруга, живеещи със сина си, се оплакваха от чести равномерни почуквания по стените. Бяха убедени, че това е дело на другия им син, умрял преди три години. Когато седмината влязоха, поставиха оборудването си - един барометър, един термометър, монитор с няколко камери, улавящи радиовълните, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи и гама-лъчите, ултра и инфразвукови приемници. Имаха разбира се пистолети и огромен резерв от сребърни куршуми, но тях ги използваха в извънредни ситуации. За няколко часа не беше засечено нищо необичайно и затова те се заеха да изследват къщата. Установиха, че звуците идват от тавана и се качиха там. Тогава забелязаха, че странните удари идват от... часовник, поставен върху една от гредите! Този часовник е работил, но пружината му е била повредена и по този начин избързва и изостава. Това е била причината да го захвърлят на тавана. Часовникът е избързвал и изоставал непрекъснато, но когато биел равномерно след време се получавало резонанс в честотите на часовника и на дървената греда, което се изразявало в многократно увеличаване силата на звука. Когато махнали часовника от гредата, звуците спрели.
  Най-фрапиращ обаче беше вторият случай, също в стара къща, но този път в Испания. Мъжът и жената, живеещи там, се оплакваха от изключително силни удари по стените, идващи от нищото. Когато групата пристигна, домакините ги посрещнаха със сълзи на очи, като някои спасители. Поставиха уредите и зачакаха. Изведнъж къщата се разтресе от нечуван грохот. Стените и подът вибрираха при всеки удар, все едно навън имаше страховито земетресение или наблизо изригваше вулкан. Карлос гледаше застинал случващото се. Никога досега не беше виждал подобно нещо, никога не се бе страхувал толкова много. Той беше сигурен, че това е дело на някакъв разбеснял се полтъргайст или друго невидимо същество. Но въпреки неестествената обстановка, уредите и този път не отчетоха нищо! И тогава експертите от Magic 22 се заеха да изследват къщата подробно. След близо една седмица в тази къща най-накрая се разкри източникът, който се оказа много по-странен и интересен в сравнение с часовника от първата къща.
  На няколко километра от жилището се намира Атлантическия океан. Както много хора знаят, при океаните се наблюдава особена разлика в нивото им при прилив и при отлив. На двеста метра от къщата тече малка река, която се влива в океана. При прилив нивото на реката се повишавало с двадесетина сантиметра. И така те установиха, че тези странни удари се появяват именно по време на прилива, когато нивото на реката било високо. Следователно някакъв канал трябва да свързва къщата с реката. След еднодневно търсене го откриха - това бил стария отходен канал на къщата, който излязъл от употреба преди двадесет години. Когато нивото на реката било високо, в канала влизала вода, която отивала под самата къща. И поради факта, че желязната тръба била стара и ръждясала, тя изпускала много вода. Почвата под къщата се размеквала и заради това основите се размествали. Това била причината за страховития грохот и пропукването на стените. След като запушиха канала те препоръчаха на собствениците да стегнат основите на жилището си. А след няколко дена получиха e-mail от тези хора, в който те изразяват огромната си благодарност, защото звуците не ги тормозили вече.
  Третия път, в който Карлос участваше, беше в едно малко село в Андора. Извикали ги няколко съседни семейства, които прочели за Magic 22 в един вестник. Те се оплакали за необясним мор на животните и за странното държане на едно от момчетата. Уредите и този път не посочили нищо особено! Трябвало да се намеси свещеникът, но според него момчето не било обладано от дух, а просто страдало от психическо разстройство. А за мора на животните причината вероятно била множеството диви животни, които бродели по гората. Единственото, което можеха да сторят за тези семейства, беше молебен, направен от отец Хайнц Грубер.

 Автобусът спря и Карлос се събуди от дрямката си. Намираха се на едно крайпътно ресторантче. Карлос слезе, отиде до тоалетната, а след това от супермаркета си взе студена вода. Навън беше много горещо, а климатикът в автобуса работеше слабо.
  Малко след като автобусът потегли, Карлос изпи водата и по-късно заспа дълбоко. Събуди се чак на станцията Кадорна, която беше крайната спирка на автобуса.
  Хотел "Бристол" се намираше на две пресечки от станция Кадрона. Той не беше особено приветлив, но стаите му бяха уютни и имаше хубаво ресторантче. Срещите на Magic 22 се осъществяваха именно тук - в хотел "Бристол".
  Карлос влезе във фоайето и даде резервацията си на служителката. Тя му даде ключовете за стая 23. Карлос плати, след което се запъти към асансьора. Имаше на разположение цели четири часа, защото в девет и половина цялата група трябваше да бъде в ресторанта.
  Влезе в стаята, подреди си багажа, след което се изкъпа  набързо, накрая се отпусна върху мекото легло.

  В университета той изучаваше не само паранормални и свръхестествени явления. Никой от неговите познати не подозираше, че завършилите специалността "Парапсихология и метафизика" са едни от най-интелигентните и образовани хора. Тук, освен необясними явления и процеси, студентите изучаваха задълбочено физика, механика, химия, биология, математика... Те трябваше да знаят абсолютно всички природни закони, да знаят цялостното устройство и функции на човешкото тяло, да знаят химичния състав на предметите около тях. При дадено явление те първо трябва да се опитат да намерят разумно обяснение по всички възможни показатели и ако то не отговаря на нито едно от тях, чак тогава да го причислят към свръхестествените.
 За петте години обучение от университета водеха студентите едва два пъти на практика. Първия път беше в някакво затънтено село на име Ризолио. Там на някакво мочурливо място близо до реката са били извършвани зверски убийства и поради това енергийните полета били много силни. Бяха ги предупредили, че когато застанат на това място, ще се почувстват зле, ще отпаднат, ще изпаднат в депресивни състояния. Карлос не усети някаква промяна, въпреки че някои негови колеги твърдяха, че са се чувствали странно.
 Втория път ги бяха завели във Великобритания, на самия Стоунхендж! Там им разрешиха да извършват измервания, а след това да наблюдават спиритически сеанс, който от време на време извършват някои "наследници" на друидите. Впрочем точно на този сеанс Карлос за пръв път видя нещо свръхестествено!
  Спомни си, че вече беше здрач, когато дойде една група от седем човека. Те се запознаха с тях, а след това запалиха огън и зачакаха да се разгори. После седнаха в кръг около огъня, хванаха се за ръце и започнаха да изричат неразбираеми думи. Изведнъж един от тях започна трескаво да върти главата си. След това застана неподвижно като статуя и от устата му излезе нещо, което светеше в тъмнината с белезникава светлина. Карлос знаеше, че това се нарича ектоплазма и че тя излиза от медиума, когато той е в състояние на транс. Ектоплазмата не можеше да се обясни с нито един природен закон. Това бяха газове в плазмено състояние, но на въпроса как човешкият организъм произвежда тази плазма никой не може даде разумен отговор.
 
  Този път Карлос се събуди преди часовника, което означаваше, че вече се е наспал. Той бавно облече ризата и дънките си, обу черните си обувки и тръгна към ресторанта.
  На една от масите бяха седнали Джовани и Тари. Пред тях имаше по една чаша капучино. Карлос седна при тях и също си поръча капучино.
   - Как си, младежо? - попита с ведър тон Джовани.
   - В трепетно очакване на неизвестното! - шеговито отвърна Карлос. - А вие?
   - А ние сме в трепетно очакване да опитаме вкуса на капучиното! - в същия игрив тон отговори грузинецът.
   - Искрено се радвам за вас, но сега нека ви кажа нещо сериозно. Почти сигурно е, че този път ще се сблъскаме с нещо необяснимо. - каза Джовани Бачо. - Но нека дойдат и останалите и ще ви кажа за какво точно става въпрос.
  В девет и двадесет и пет целият екип беше на масата. Поръчаха за вечеря различни видове спагети, салати и вино. След като хапнаха и пийнаха, Джовани отново даде тон за сериозен разговор:
   - Тази вечер ще пренощуваме тук, след което утре в седем и половина ще хванем автобус до летището. В девет и  половина ни е полетът, а в единадесет сме на Франкфурт на Майн. От там ще хванем влак за градчето Бруксурд. Там на гарата ще ни чакат домакините.
   - И пред какво ще се изправим? - попита Вацетас.
   - Някакъв полтъргайст тревожи дните им. Непрекъснато се отварят и затварят врати, летят прибори, вихрушки се появяват в дома. Най-лошото  е, че при тях има дете на четири години, което е получило страхова невроза.
   - Ще бъде доста сериозно изпитание! - обобщи отец Хайнц.
  Карлос беше развълнуван. Може би най-сетне ще се сблъска с необяснимото, нещо, което бе желал отдавна.
  След вечерята седмината се разхождаха около час в една алея пред хотела, а след това се усамотиха в стаите си. В седем часа трябваше да се съберат пред хотела.

  В седем часа всички бяха пред хотела. После отидоха на автогарата, откъдето хванаха автобуса до летището. Доброто настроение не ги напускаше.
  В девет и половина излетя самолетът от Милано до Франкфурт. Карлос се облегна на меката седалка, затвори очи и се отпусна. Но след малко ги отвори, защото си спомни нещо ужасно, което Джовани му бе казал. Досега, в десетгодишната история на организацията, е имало четири смъртни случая на нейни членове! Трима от тях намерили смъртта си по време на работа, тоест, когато са изпълнявали някоя мисия или поръчка. Смъртта и на тримата била записана като нещастни случаи, а разследвания не е имало. Карлос изправи главата си и задиша тежко.
  Летящото возило кацна на аерогарата във Франкфурт точно в единадесет, както беше по план. А в Бруксурд бяха в дванадесет часа и петнадесет минути. На гарата ги чакаше едър и висок рус мъж на средна възраст, със сини добродушни очи и уморено изражение:
   - Аз съм Клаус Гросман, приятно ми е. - каза мъжът на почти чист английски и протегна ръка. Всички в Magic 22 владееха английски, което означаваше, че могат да се разберат безпроблемно. Здрависаха се и той ги поведе по тесни улички с шикозни къщи.
   - Често нещо се мести от само себе си. На това вече свикнахме. Но понякога предметите започват да се въртят с такава скорост, все едно се е развихрило някое торнадо.
   - Колко често се появяват? - попита Джовани.
   - Всеки ден се случва нещо. В началото бяха редки и епизодични, но нещото започна да се появява все по-често. А сега почти не ни оставя на мира. А наскоро започнахме да чуваме гласовете!
   - Какви гласове?
   - Зловещи, страшни, идващи от нищото. Говор, писъци, силен рев, все едно някой умира!
  Карлос беше пребледнял. В този момент му се искаше да се върне, да се откаже от тази мисия. В този момент си помисли, че не е готов точно сега да се среща очи в очи със свръхестественото. Но той се бе чувствал така и преди. Всеки път досега, преди да отидат на даденото място, му бяха минавали тези мисли. А когато бяха там, се стряскаше дори и от най-слабия звук. Но нито веднъж не се бе почувствал застрашен от нещо нереално, нито веднъж животът му не е бил в опасност. "Има време, и това ще стане!" - се бе пошегувал наскоро Лупо, но кога ще дойде това време и той самият не знаеше. Все пак някакво шесто чувство му показваше, че точно тук, на това място, ще се случи нещо лошо, нещо УЖАСНО!

  Клаус ги заведе пред една стара къща, вероятно от епохата на класицизма, но обновена със съвременни материали. Пред входа и чакаха една жена, която изглеждаше на около тридесет и пет, момиче на единадесет или дванадесет и момче на около четири години. По всичко личеше, че това са съпругата и децата на едрия мъж.
   - Момчета, запознайте се, това е Клаудия.
  И тя, както и децата, бяха руси и имаха светла кожа. Клаудия имаше студено и твърдо излъчване.
   - Благодарим ви, че дойдохте. Вкъщи е неописуем ужас, страх ни е за живота! - каза Клаудия, но не трепна нито веднъж и запази каменното си изражение. - Ще ви бъдем много благодарни, ако ни помогнете!

  Влязоха вътре и се заеха с поставянето на апаратурата. Клаудия им направи по едно кафе, което изпиха набързо. Карлос забеляза, че вътре в къщата е много студено, въпреки че липсваха климатици или вентилатори. Знаеше от университета, че невидимите присъствия поглъщат енергия, поради което температурата около тях е много по-ниска.
  Поставиха във всяка стая по една камера и ги свързаха към монитора. Барометъра, термометъра и звуковия приемник поставиха на различни места в голямата всекидневна и всеки от присъстващите зае определен пост. Карлос беше при термометъра, Лупо - при барометъра, Джовани Бачо наблюдаваше монитора с камерите, отец Грубер стоеше покрай тях, готов за действие, въоръжен с кръстове, светена вода, чесън, тамян и всякакви принадлежности, които могат да послужат в екзорсизма. Роберто, Вацетас и Тари бяха разпределени във всяка една от стаите, готови да сигнализират при някаква нередност. Клаус, Клаудия и двете деца седяха на един диван във всекидневната.
  Термометърът, който Карлос наблюдаваше, не беше обикновен термометър. Това беше преносимо устройство с големината на револвер, към което имаше прикрепен монитор. Този монитор засичаше температурните изменения с промяна цвета на екрана. Барометърът имаше почти същата форма, но на монитора показваше измененията в налягането. Джовани винаги ги слагаше на уредите, защото Карлос и Лупо бяха двамата най-млади и най-неопитни. Останалите бяха "бойната група" и бяха готови да посрещнат опасността очи в очи. Понякога, ако къщата има повече стаи, към тази бойна група се включваше свещеникът, дори и самият Джовани. Всеки носеше по един пистолет и един кобур сребърни куршуми.
  Както всеки път досега, отец Грубер напръска всички присъстващи със светена вода и им даде по един кръст.
  В  първите три часа не се случи нищо. Мониторите на Карлос и на Лупо не показваха никаква промяна на цветовете, само от време на време този на Джовани засичаше движенията на останалите трима в другите стаи. Времето напредваше и стрелките вече клоняха към четири часа, когато отнякъде се чу силен вик!

  Карлос потрепна, завъртя глава и огледа стаята, после спря поглед към уреда си, който отново не беше засякъл нищо. Джовани Бачо се изправи и каза спокойно:
   - Тари! При него е! Да вървим!
Карлос хукна към вратата, но Джовани го спря:
   - Забрави термометъра! Вземи си пистолета и куршумите! - младият мъж се върна и го взе, след което и тримата тръгнаха към стаята на Тари, въоръжени с оборудването.
  Вътре в стаята грузинецът трескаво се оглеждаше:
   - Изведнъж ме обля студена вълна. Мина през мен като леден полъх.
   - Карлос, огледай с термометъра! - каза Джовани.
  Карлос завъртя уреда си и на едно място в ъгъла засече рязка промяна на цвета от жълт към син. Засеченият обект имаше странна променяща се форма.
   - Ето го, засякох го! - извика Карлос.
  В това време в стаята влязоха свещеникът и домакините.
   - Какво стана? - попита Хайнц.
   - Засякохме нещо! - побърза да отговори Карлос.
   - Аз също го видях на камерата - каза Бачо. - Лупо, ти засече ли промяна?
   - Съвсем леко понижаване на налягането!
   - Няма значение, имаме си работа със свръхестествена сила! Бъдете готови! - обяви Джовани Бачо.
  Карлос едва сега започна да осъзнава видяното. Той се разтрепери и изпусна уреда си, но Тари бързо го вдигна, подаде му го и го потупа по рамото:
   - Спокойно, момче, не ни е за пръв път.
 В този момент някаква кукла, поставена върху леглото, се размърда и падна на пода. Един моливник с няколко молива хвръкна към тях, тласнат от невидима сила. Карлос инстинктивно се хвана за рамото на Джовани. Свещеникът мина пред тях, като с едната ръка държеше кръст, а с другата - малко шишенце със светена вода. Той хвърли част от водата и тя изсъска, все едно бе плисната в горяща печка.
  Клаус и Клаудия стояха зад тях и втренчено наблюдаваха ставащото, като бяха сгушили децата, за да не гледат напред.
  Някаква сила тласна назад застаналия най-отпред отец Грубер, който повлече след себе си Карлос и Тари и тримата паднаха  на земята.
   - Бягайте оттук! - проехтя силния глас на Джовани. Гросман излязоха първи, последваха ги Карлос, Тари и Лупо, най-накрая напуснаха помещението Джовани Бачо и държащият кръста и светената вода Хайнц Грубер.

  Отидоха във всекидневната и седнаха на дивана. Там поне засега всичко изглеждаше спокойно. Към тях се присъединиха Вацетас и Роберто.
   - Искаме да научим историята на къщата - каза Джовани.
   - Ами... ние я взехме наскоро - измънка Клаус.
   - Купихме я евтино от някакъв банкер. Знаем от съседите, че е построена върху масов еврейски гроб. Доколкото зная, при строителството труповете са били преместени на друго място
   - Масов гроб? - каза Карлос
   - Да! - потвърди Клаус, който изглежда доста по-трудно се справяше със ситуацията от съпругата си.
   - Това са Тина и Ханс. - Клаудия представи децата си на гостите. Хубавото бе, че и тя се справяше добре с английския. Момичето кимна с глава и се усмихна вяло.
   - Този масов гроб може да е причината за тези странни явления. По принцип места, които са станали арена на жестоки събития, крият в себе си огромна енергия. Може би това са разярените души на търсещите отмъщение мъртви евреи, чиито тела са заровени тук - каза Карлос, уповавайки се на неща, учени в университета. Джовани Бачо кимна одобрително.
   - Обаче трябва да опитаме да намерим нормално обяснение на ситуацията - каза Роберто.
   - Но не виждате ли какво е? Това нещо няма как да се обясни по нормален начин - с леко завишен тон отговори Клаудия.
   - По принцип такава е практиката ни. Търсим обяснението чрез природните закони и ако не го намерим, прибягваме до нашите методи - заяви Бачо.
   - Разбирам! - отвърна Клаудия.
   - А сега, ако ни позволите, искаме да направим цялостен оглед на къщата.
 
  Сградата навярно е била построена през петдесетте години, като бе украсена с фрески и декоративни елементи, характерни за бароковите сгради. От втория етаж над входната врата имаше голяма тераса с красива балюстрада и богато резбовани первази. Между балюстрите стърчаха няколко кръгли колони с изящни капители. Над всеки прозорец имаше глава на някакво божество от гръцката митология, а високата четириъгълна кула над терасата с изящен часовник отпред бе типична за средновековните немски катедрали.
  Когато слязоха в подземието, ги лъхна студенина. Знаеха, че по принцип подземията са студени заради малкото слънчева светлина и влагата, но това просто бе ледено. По средата имаше три големи правоъгълни ями, разположени в триъгълник.
   - Масовите гробове! - каза тихо Вацетас.
   - Трябва да намерим къде са заровени труповете и да отслужим молебен - изрече свещеникът.
  Прегледаха и останалата част от къщата, но не откриха нищо интересно, което може да даде обяснение на ставащото.
 
  Писък на дете ги принуди да изтичат колкото се може по-бързо в къщата. Когато отвориха вратата, някакъв предмет излетя навън. Беше четка от тоалетната.
  Във всекидневната масата се въртеше в кръг, чаши и чинии летяха напосоки, удряха се в стените и се чупеха. Лампата светваше и гаснеше като в някоя дискотека, фотьойлите се клатеха като полудели.  Ханс и Тина крещяха неистово, прегърнати от гледащите с отчаяние и безгранична уплаха техни родители.
   - Спри! - извиха Хайнц Грубер. За миг силата на невидимия враг намаля, но после възвърна разрушителната си мощ.
   - Сприи! Сприи! Сприии! - викаше силно свещеникът, насочил кръста напред. След миг всичко спря. Няколко чинии и вилици паднаха на пода. Явно тази отчаяна заповед оказа влияние върху разярения дух.
   - Знаете ли къде са заровени телата на евреите след построяването на дома? - попита Бачо няколко минути след като нещата се успокоиха.
  Този въпрос стресна уравновесената Клаудия:
   - Не, не зная! Трябва да питаме съседите господин и госпожа Клокс.

   - Горе на хълма! - каза лениво Вилхелм Клокс, когато му зададоха въпроса.
   - Има много паметници, но не се поддържат и са обрасли с трева. - добави Лена Клокс, съпругата на Вилхелм.
  През нощта не се случи нищо обезпокояващо, но никой не спа спокойно. Всички от групата дежуреха по постовете, застанали пред апаратите, а четиримата Гросман се въртяха във всекидневната на разперения диван, където според тях бяха в най-голяма безопасност.
 
  Не беше трудно да намерят паметниците, защото имаше някаква пътека, която водеше до старото гробище. То беше оградено с някаква ръждясала ограда, тревата около него беше толкова голяма, че почти го скриваше. Отец Хайнц Грубер свали чантата от рамото си и започна да се приготвя за молебена, въпреки че в него витаеше чувството, че това, което прави, е напълно излишно и безполезно. И може би имаше право!
 Бяха известни четири вида молебен - за здраве, за облагородяване на дървета, курбани и за усмиряване на зли сили. Отец Хайнц Грубер отслужи молебен от четвъртия тип - за усмиряване на зли сили. На този молебен присъстваха седмината от групата, както и четиримата от семейство Гросман. По някое време минаха някакви хлапета, които погледаха около минута и след това поеха по своите пътища.
  Но когато се върнаха вкъщи, отново завариха бъркотия - вратите се отваряха и затваряха, предметите се местеха. А някакъв далечен, но силен гърлен глас, сякаш идващ от отвъдното, ехтеше над всичко като някаква зла прокоба. Молебенът явно не бе свършил работа.
   - Така си и знаех! - тихо, но ядосано промълви свещеникът.
   - Страх ме е, мамо - каза Тина и се сгуши в майка си. Ханс направи същото. Малкото момче изглеждаше толкова стресирано, че не беше в състояние да каже нито дума. Всички чакаха на входа и наблюдаваха злокобното зрелище, неподготвени и неспособни да реагират на ударите.

   - Трябва да направим сеанс! - обяви Джовани Бачо, след като разяреният невидим натрапник се успокои.
   - Сеанс ли? - попита Карлос.
   - Трябва да се свържем с духа, обитаващ това място. Сигурен съм, че тук става дума за някаква душа, търсеща възмездие! Вацетас, време е и ти да се намесиш!
   - Трябва ли непременно да се прави сеанс! - обяви несъгласието си литовецът, но веднага след това се се коригира. - Щом е нужно, ще го направя. Но нали знаете какво е чувството след това? Трябва да получа допълнителен бонус.
   - Много добре знаеш, че ще го получиш, стари приятелю! - усмихна се Бачо и потупа Вацетас по рамото.
  Карлос така и не узна дали способността на Вацетас Базедаускас да извършва спиритически сеанси се дължи на някакви негови способности на медиум или на това, че беше голям експерт по точно такъв вид дейност. Просто литовецът избягваше да говори по тази тема.
 
 За около час подготвиха всичко за сеанса. Една малка маса беше изпразнена и поставена в средата на стаята, а седем стола бяха подредени на почти равни интервали около нея. Карлос наблюдаваше мълчаливо и отпуснато приготовленията. В главата му беше изникнал споменът от Стоунхендж, в който за пръв път видя нещо паранормално, нещо необяснимо. Разбира се, случилото се тогава беше като капка в морето в сравнение с това, което ставаше в дома на Гросман.
  Препоръчаха на семейството да излезе и да се разходи някъде, докато траеше процедурата. Не искаха да ги излагат на излишни опасности, най-вече поради факта, че с тях имаше малки деца.
  Вацетас загаси лампите, като остави да свети само някаква слаба нощна лампа, поставена в средата на масата. Седмината членове на Magic 22 седнаха на столовете и се хванаха за ръце. Вацетас обяви следното:
   - След малко ще изпадна в транс и няма да съм в съзнание. Всичко, което ще кажа тогава, ще е от името на духа, с който съм се свързал. Единственото, което искам, е да се държим за ръце, без да се пускаме.
  Карлос гледаше сковано напред, като очите му бяха широко отворени. Всички седяха неподвижно. Сенките, придавани от нощната лампа на масата, придаваха злокобно изражение на лицата им.
  Изведнъж Вацетас се изправи и ококори очи. След това започна да движи главата напосоки! Карлос застина от уплаха, втренчвайки поглед към него! От устата на литовеца гръмна порой от неразбираеми и нечленоразделни звуци!
  Постепенно Вацетас започна да се успокоява, звуците, излизащи от устата му, спряха и той се отпусна. Тогава от устата му започна да излиза нещо като пара, но имаше много по-плътен вид - ектоплазмата. Тази ектоплазма постепенно започна да придобива някаква форма. Оформи се нещо като лице, на което полека-лека се появиха нос, уста, очи. Джовани Бачо стисна силно скованата и трепереща ръка на Карлос, който дишаше тежко от обзелия го неописуем страх.
   - Кой си ти? - попита на немски отец Хайнц.
  Устата на ектоплазменото лице се промени, сякаш казваше нещо, не се чу звук. След това Вацетас проговори също на немски, с променен, бавен и загрубял глас:
   - Аз съ-м Фрид-рик Ка-ал. - Свещеникът преведе думите на италиански. След това отново се обърна към призрачната материя:
   - Какво искаш?
  Лампата се заклати леко, а две картини се размърдаха. Последва кратка пауза, в която всичко изглеждаше напълно неподвижно, а след нея лицето отново се размърда:
   - Спра-вед-ли-вост!
 Карлос продължаваше да зяпа застинал и безчувствен парообразното вещество с човешки лик над главата на Вацетас.
   - Каква справедливост искаш? - гласът на божия поданик се извиси. Отново мълчание траещо около минута, но имащо силата на вековно.
   - Да бъ-да по-гре-бан!
  "Погребан? Нали телата на евреите бяха положени на хълма? Дали някое тяло не е било погребано?" - тези мисли мигновено нахлуха в съзнанието на Карлос.
   - Къде е тялото ти?
   - В ма-зе-то! 
 Всички се заоглеждаха неспокойно. Причината за тези злощастни събития вече беше известна! Няколко книги от секцията паднаха с пронизващ тишината трясък! Отец Хайнц Грубер имаше още един - последен въпрос и не пропусна да го зададе.
   - Ако те погребем горе на хълма, ще оставиш ли къщата и обитателите ù намира?
  Отново последва дълга пауза. Най-накрая зловещата дупка на мястото на устата помръдна. Свещеникът преведе думата, излязла от устата на Вацетас:
   - Да!
  
  След като Вацетас излезе от транса, се почувства зле и го поставиха да легне на дивана. Роберто Кортоне бдеше над него. Останалите, заедно с Клаудия, Клаус и децата слязоха до мазето, въоръжени с кирки, лопати и други пособия за копаене.

  След двучасова работа най-сетне се натъкнаха на човешки кости. Извадиха скелета и го поставиха в ковчег, който бе поръчан от Клаус. Той купи и място близо до гробището на хълма.
  Всички присъстваха на погребението, с изключение на уморения от сеанса литовец. Свещеникът прочете надгробното слово и след това ковчегът с тялото бе положен  в гроба. Желанието на буйстващия дух бе изпълнено.
  Преди да си тръгнат, направиха последна цялостна проверка чрез уредите и не установиха нищо заплашващо. Даже температурата в жилището се беше повишила с два-три градуса.

  След десет дена на сайта на Magic 22 се появи благодарствено писмо от семейство Гросман, в което те изразяваха искрената си благодарност от това, че вече нищо не ги застрашава и живеят спокойно.
 

© Донко Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??