26.09.2010 г., 21:35 ч.

Ударите на съдбата - епизод 3 

  Проза » Разкази
630 0 0
19 мин за четене

Ударите на съдбата 3 -  Гората над Целие

                               ужаси, сериал

       
  Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразузнаване изразиха  и Majestic 12, австралийската формация за изследване на спиритизма Potoruj, отдел X-files на ЦРУ и други организации. Писаха също и много хора и семейства, на които Magic 22 са помогнали. Пред жилището на Джовани Бачо в едно от предградията на Милано, където бе и импровизираният офис на Magic 22, поставиха нещо като саркофаг със снимката и името на Хайнц Грубер и за един ден на това място вече имаше около осемнадесет червени свещи.
  Четири дни след погребението Джовани Бачо писа по скайпа на Карлос, че ще бъдат поставени под ново изпитание. Карлос знаеше за какво става дума. От словенското вътрешно министерство им бяха изпратили e-mail, в който се съобщаваше за странно изчезване на хора в малка гора близо до град Целие. Имаше и въпрос към членовете на групата, а той беше дали някой от тях владее хипнозата. Джовани отговорил, че Вацетас е специалист по това изкуство. Литовецът бе на ти със сеансите и хипнозата. Бачо изрично спомена на Карлос, че ако желае, може да не идва. Той разбираше, че екзорсистката победа над Прунцъл и смъртта на свещеника дойдоха в повече на младия испанец. Но Карлос бе категоричен:
   - Ще се видим след три дена в Милано!

   Милано, 27 август 2007 година

   - Гората над Целие е известна сред местните като "Гората на таласъмите". - започна Джовани Бачо. - Има много легенди, свързани с това място.
   - Легендите понякога крият някаква истина! - каза Вацетас.
   - Прав си! И затова, преди да сме предприели някакви действия, трябва да научим повече за историята на тази гора. Трябва да узнаем някои от легендите! - обади се Карлос.
   - Така е, но хайде първо да отидем там и тогава ще разберем какво трябва да правим - обобщи Бачо.

    Целие, Словения, 29 август, 2007.

  Малкото, сгушено в подножието на Алпите градче впечатляваше с невероятна красота и спокойствие. Малките бели къщи чудесно контрастираха с огромните синьо-зелени гори над тях. Местните бяха спокойни и ведри хора, знаеха за изчезванията на хора в това място, но не бяха чували никакви легенди или злокобни разкази. Препоръчаха им да отидат в малкия отдалечен квартал Потуй, намираш се точно под гората, известна като "Целската  гора" или "Гората на таласъмите". Но преди това трябваше да разговарят с кмета на Целие.
  Антон Сремреняк управляваше Целие от пет години и бе един от най-успешните градоначалници досега. Хората го харесваха, защото той винаги бе готов да разреши проблемите им, независимо по какъв начин и с колко средства.
  Кметът бе резервирал стаи за шестимата в един от местните хотели. След като експертите от Magic 22 се настаниха, той ги покани на кафе в едно шикозно заведение.
   - Често се случва да изчезват хора в тази гора, въпреки че гората не е голяма. - започна на сравнително добър английски той. - Аз като малък живях близо до нея и знаех, че там е опасно, знаех, че всеки, който влезе там, не излиза  През хиляда деветстотин седемдесет и седма поради многото изчезнали безследно управата тук нареди да бъде сложена висока ограда и да бъдат поставени забранителни табели. И изчезванията спряха. Или поне до преди две години! Оттогава досега изчезнаха десет човека, три от които деца!
   - Има ли оцелели хора от тези, които са влезли? - попита Джовани Бачо.
   - Не! Или поне аз не зная! Всеки, който влезе там, не се появява повече. Всъщност има един човек, оцелял, след като е влязъл, но няма да може да ви помогне.
   - Защо няма да може?
   - Преди три месеца пратихме полицейски отряд, защото вече бяха изчезнали четири деца и трима възрастни. До преди това никой не смееше да влезе, заради лошата слава на гората.
   - И какво стана?
   - Полицаите ги нямаше три дена. Търсеха ги по мобилните телефони, по радиостанциите, бяха извън обхват. На четвъртия ден от гората излезе един от служителите на реда - сержант Драган, но той беше полугол, имаше окаян вид и не можеше да говори съзнателно. После се установи, че има амнезия, получена навярно от много силен шок. Бе получил и някакво силно психическо разтройство.
   - Къде се намира той? - попита Вацетас.
   - Държат го в ареста в Целие, не го пускат дори при близките. Но той е напълно неадекватен, неспособен да разсъждава. Но за съжаление е единственият оцелял. След изчезването на полицаите нямахме никаква друга алтернатива, освен да се обърнем към Вътрешното министерство с молба за помощ. Те ни пратиха полицейски хеликоптери, които не откриха нищо. Накрая ни дадоха вашите координати, като споменаха, че вие сте най-добрите в този бранш.
   - За което ви благодарим! - изрече поласкан Бачо. - Често се изправяме пред опасности.
   - Разбрах, че наскоро е загинал един член на вашата група. Приемете искрените ми съболезнования и огромната ми благодарност, че въпреки тази трагедия дойдохте!
   - Наш дълг е да се озоваваме там, където има нужда от нас! - отговори Карлос.
   - Ако искате, след като отпочинете малко, да отидем до Потуй - предложи Антон Сремреняк.
   - Разбира се! - отговориха в един глас няколко от тях.
 

  Още с влизането в малкия квартал експертите усетиха тягостна атмосфера. Хората в квартал Потуй бяха доста по-различни от останалите жители на Целие - бяха намръщени, затворени и необщителни. Антон ги заведе в една мрачна сграда и ги запозна с кметския наместник Маркус Годзар и местния полицай Зобан Кокуч.
   - Това е гората! - посочи Маркус към прозореца. Отсреща видяха малък, обрасъл в гъста тъмнозелена гора хълм. - Просто вече не ми се гледа натам. Казват, че през нощта оттам идвали страховити звуци като от диви зверове.
   - А как точно изчезват хората? Сами ли отиват, или някой ги кара. Случвало си се е нещо странно тук, освен изчезванията.
   - Трите деца са отишли самоволно. Преди това две от тях са се карали с родителите им, които не ги пускали да ходят там. Е - упоритостта на малките надделяла. Дори старата Елизабет ги е видяла как прескачат оградата. А за възрастните  - двама от тях са се занимавали с дърварство и големият добив ги е насочил към забраненото място. Третият е адвокат, който е изчезнал безследно, след като е съобщил на близките, че отива на малка разходка наблизо. Никой не го е видял оттогава, не го намериха в квартала или в града и всички предполагат, че е прескочил оградата.
   - Някой ще ни разкаже ли историята на гората. Има ли някакви легенди, разказвани от местните? Защо всички я наричат "Гората на таласъмите"?
  Маркус въздъхна, сякаш очакваше да му се случи нещо болезнено. Обърна се към полицая и му каза нещо на словенски. Служителят на реда му отговори и кметският наместник каза:
   - Има една легенда за трима братя секачи, които живеели вътре в гората през седемнадесети век. Казват, че те посичали всеки, дръзнал да стъпи в тази гора, защото я смятали за тяхна. Когато ги хванали и осъдили на смърт, последното им желание, преди да изпълнят присъдата, било да се хванат за ръце. Когато го направили, изрекли в един глас нещо странно и неразбираемо, което звучало като проклятие. Дори и след като разстреляли братята, те продължавали да се държат за ръцете. Казват, че захватката е била толкова силна, че никой не успял да ги раздели и затова ги погребали заедно в гората, близо до дома им.
   - Интересно! - замисли се Карлос. - Казват, че в десет процента от легендите има някаква истина.
   - Има и други легенди, но тази ми звучи най-правдоподобна, а и е най-известната.
   - Казахте, че ви трябва човек, владеещ хипнозата - попита Вацетас.
   - Да. Исках някой да разпита оцелелия полицай.
   - Аз мога да го направя - увери го литовецът.
   - Дори мисля, че преди да влезем в гората, трябва да сторим точно това - обясни Джовани Бачо, - ако успеем да накараме полицая да си спомни, ще бъдем подготвени за много изненади. Дали има възможност да го направим този ден?
  Маркус отново поговори с полицая на словенски, а след това се обърна към групата:
   - Няма да има проблеми, ако го направим днес.

  Полицейският участък в Целие се намираше в една малка красива барокова сграда. Отвън върху едно табло бяха залепени снимките на десетимата изчезнали с баналния текст - ако някой има информация за някого от тях, да я сподели пред полицаите. Вътре беше шикозно, с красиви орнаменти. Стаята, която служеше за арест, беше с бели стени, а върху тях някакви портрети. На една от пейките седеше сержант Драган Гросович. Външният му вид подхождаше напълно на човек, преживял шокова ситуация - разрошена и сплъстена коса, широко отворени очи, зяпнала уста, огромни торби под зачервенелите очи. Маркус отиде до Драган, потупа го по рамото и му прошепна:
   - Здравей, приятел! Как си?
   - Добре - машинално отвърна сержантът на английски. Беше добре, че тук, в Целие, повечето хора разбират и говорят на глобалния език.
   - Тези момчета са дошли да ти помогнат. Нали ще им окажеш съдействие?
  Стресираният полицай погледна плахо шестимата от Magic 22 и прошепна тихо:
   - Да.
   - Искаме да те попитаме нещо - внезапно се намеси Джовани Бачо, - може ли?
   - Може.
   - Спомняш ли си някакъв фрагмент, нещо страшно да се е случило?
   - Не зная. Нищо не помня!
   - Няма смисъл - изведнъж каза Маркус, - първото нещо, което помни, е как е лежал на пътеката до оградата. Когато го намерили, казал, че не помни как се е озовал там, нито какво е правил.
   - Но той е единственият, който може да ни каже нещо, нали?
   - Абсолютно! И точно затова искам да се направи терапията колкото се може по-скоро.

  Вацетас Базедаускас извади някакъв неголям триъгълник, вързан за верижка. Той го размаха пред лицето на Драган и започна да му говори:
   - Искам само да вдигнеш ръката, ако ме разбираш какво ти говоря - Драган вдигна ръка. Това бе много добре!
   - Сега ме слушай внимателно! Гледай триъгълника. Виж как се движи наляво и надясно, как те унася. Гледай към светлинката, която проблясва от отражението на прозореца. Тази светлина става все по-голяма, ти се вливаш в нея, тя те поглъща със своя снежнобял отблясък.
  Вацетас даде знак на Карлос да включи записващото устройство и после продължи:
   - Сега се отпусни, отпусни се. Вече чуваш само моя глас, другите ги игнорираш от съзнанието си. Трябва да правиш само това, което ти кажа.
  След малко Драган изпадна в транс, притвори очи и се отпусна:
   - Как се казваш? - попита Вацетас, след като прибра триъгълника.
   - Драган Гросович.
   - Каква ти е професията?
  Драган се замисли. Започна да казва нещо, след което прекъсна.
   - Добре, Драган, сега да те върнем назад. Допреди няколко седмици! Когато с групата тръгнахте да търсите изчезналите деца.
  Драган затвори очи за няколко секунди. После измънка:
   - Да!
   - Сега влизате в гората. Отключили сте вратата на оградата и вече сте вътре.
   - Да!
   - Какво се случи после? Разкажи ни!
  Драган направи кратка пауза, пое дъх и започна:
   - Весело е! Пади и Горазд се смеят, смея се и аз. Весело е, въпреки че търсим изчезнали. Само Кирм не се усмихва. Пита ме дали познавам някой от изчезналите. Аз му казвам...
   - Дай нататък! - прекъсна го Вацетас.
   - Вече сме навътре! Тъмно е заради гъстите дървета. Решаваме да се разделим на групи по един.
  Очите му отново започнаха да се разширяват. Тялото му трепкаше неспокойно:
   - Аз съм сам! Страх ме е!
   - От какво те е страх, Драган!
   - От духове!
   - Защо те е страх?
   - Заради историите за това място!
   - Виждаш ли нещо?
   - Не! Само гъсти дървета и храсти. И чувам птиците и насекомите.
   - Продължавай напред!
   - Виждам пътека и тръгвам по нея. Вече е толкова тъмно, че включвам фенерчето. И...
  Драган се сепна! Започна да движи зениците на очите си нагоре-надолу и наляво-надясно.
   - Драган, какво се случва?
   - Чух звук!
   - Какъв звук?
   - Писък! Силен далечен писък! Писъкът се превърна в рев! Някой беше в опасност. Някой от колегите! Но не зная кой! - гласът на Драган се извиси. Главата му трескаво се въртеше, все едно се чудеше накъде да тръгне.
   - Страх ме е! Но вървя! Крещя: "Ехоо, има ли някой?", обаче не чувам отговор! Ревът отново се провеси над гората и спря изведнъж! - Драган бе вперил очи напред като дебнещ хищник. - Спирам! После събирам смелост и тръгвам отново! 
   - И... изведнъж някой застана пред мен! - Драган извика толкова силно, че сърцето на стоящия до него Вацетас щеше да експлодира. Драган гледаше напред, към невидим натрапник със зейнала уста и ококорени очи. Но след малко се успокои, дори се усмихна:
   - Това е Кирм! Кирм! Ей, Кирм, къде са другите? Какво ще....
   - Драган, Драган! - прекъсна го Вацетас. - Ти не се намираш там. В момента отговаряш единствено и само на моите въпроси!
   - Да - потвърди Драган.
   - Какво стана, след като видя Кирм?
   - Той каза, че също е чул писък и двамата тръгваме напред... Гъсто и тъмно е... виждам нещо да се показва между дърветата. Това е малка полянка със стара запустяла къща. Пади е там, до къщата, виждаме го! Оо, нее! - Драган отново извика!
   - Какво се случи?
   - Пади падна! Изрева силно!!! Оо, не! Нееее!
   - Успокой се, Драган, успокой се! Още малко! Така! Сега се намираш до поляната и виждаш как Пади падна и изрева.
   - Да.
   - Какво се случи по-нататък?
   - Кирм и аз тръгваме към къщата и падналия Пади. Някой влачи Пади, някой го влачи!
   - Кой?
   - Не зная, не го виждам!
   - Защо?
   - Зад къщата е! С Кирм поемаме нататък, към мястото! От Пади няма следа! Обикаляме къщата! На полянката не е толкова тъмно, но е облачно. От Пади няма и следа. Решаваме да влезем в къщата! Има три гроба, много близо един от друг. Но са отворени!! Отворени са!!! Вътре ковчезите също са отворени, но празни. Има само прогнили от влагата чаршафи!
  Драган бе в състояние на силна възбуда. Говореше бързо и задържаше дъха си, все едно разказваше страховита приказка.
   - Вратата е дървена, с посивели от старост греди и летви! Кирм отваря! Влизаме вътре!! О неее, какво е това? Неееее, помооооощ! Бягаааааай!
   - Драган, Драгааааан! - викаше Вацетас, като го беше хванал за ръцете. - Успокой се, Драган!
   - Неееее! Неееее! - крешеше полицаят.
   - Спокойно! Драган, ти не си там! Чуваш ли - НЕ СИ ТАМ! Ти си в ареста и чуваш само моя глас! - дишането на хипнотизирания отново се нормализира.
   - А сега спокойно кажи какво виждаш!
   - Телата на Пади и Горазд, целите в кръв! От тях е ядено! Отстрани стои някой! Оо, не - н е само един!
   - Кой стои?
   - Трима... О, Господи! Господи! О, неееее!
   - Драган, успокой се! Успокой се!... Браво! Какви са тези тримата?
   - Те са... те са... не са хора! Те са зверове! Чудовища!
   - Какви чудовища? - попита с възможно най-спокоен глас литовският хипнотизатор.
   - С черна кожа, от която капе кръв!... Покрити със стари дрипи!... Държат брадви!! Единият се приближава до мен! Аз съм скован и не мърдам!Той ме удари с брадвата!...
  Драган рязко спря, като лицето му стана неподвижно, с отворена уста и разширени очи. Джовани, Карлос и останалите наблюдаваха ставащото с трепет и нарастващо напрежение.
   - Драган, какво стана след това? След като те удариха с брадвата?
   - Не помня!
   - Какво виждаш?
   - Мрак!
   - Добре. Пренасяме те малко по-нататък. Когато се събуждаш!
   - Аз се събуждам...
   - Ти се събуждаш!
   - Къде?
   - В къщата в гората! Или някъде другаде.
   - Кирм ме буди! Боли ме глава! Много ме боли! Виждам черни хора! Това не са хора? О, неее! Нееееееееее!
   - Драган... - прекъсна го със същия успокояващ тон Вацетас. Полицейският сержант продължи спокойно:
   - Това са чудовищата, които ни удариха! Те са тримата братя от легендата - вампирясали и кръвясали. Единият замахна с брадвата! Удари главата на Кирм! Всичко е в кръв!... Някой ме хваща! Ръцете му са ледени!  Друго чудовище замахна с брадвата срещу главата ми! Аз се навеждам! Удрям с лакът този зад мен, освобождавам се! Вратата е залостена. Хващат ме за гушата с кървави студени ръце. Виждам брадва срещу мен, навеждам се, тя се заби във вратата! Страх ме е, много ме е страх! Един взема друга брадва! Аз вдигам желязното мандало и отварям вратата! Втурвам се навън! Някой ме хваща отзад, спъвам се и падам! Падам върху оглозганите тела на Пади и Горазд! Хващат ме! Вдигат ме! Искат да ме убият с брадвата! Аз трябва да се спася! Трябва! Другата врата също е залостена... Отново ме хващат... тримата са до мен! Усещам лошия им дъх на мърша! Виждам мазната им кожа, попита с черна съсирена кръв... дупките на мястото на очите!... Хващам мандалото и го дърпам... един замахва с брадвата... аз отварям вратата... бягам... те са зад мен... бягам и викам... крещя... бягам...
   - Драган! Чуваш ли ме?
   - Да?
   - Какво се случва после?
   - Не помня! Мрак!
   - След мрака се събуждаш?
   - Да! - несигурно отговори Драган.
   - Къде?
   - Пред гората... главата ме боли... не помня... - мънкаше Драган!
   - Добре. Сега, когато щракна с пръсти, ти вече ще си в съзнание. - Вацетас изщрака пред лицето му. Драган се събуди внезапно и се загледа объркано, все едно се събуждаше от дълбок сън.

     Целие, Словения, 30 август 2007 година.

  В осем и тридесет бойната група от експерти Magic 22 се намираше пред заключената желязна врата, водеща към Целиевата гора.  Бяха въоръжени с пистолети, кръстове, сребърни куршуми, светена вода, два дървени кола и портативна видеокамера. Не взеха термометъра, барометъра и монитора, защото според тях едва ли щяха да са им нужни.
  Бяха направили анализ на вчерашната хипноза и установиха според думите на Драган, че тук става въпрос за вампиризъм при мъртви същества - сатанински вампиризъм (има и вампиризъм при живи, но той е болестно състояние и е обект на медицината). Вампиризъм е състояние, при което живото или мъртвото тяло има нужда от прясна кръв, за да изпълнява нормално функциите си. При сатанинските вампири има промяна в налягането или в температурата им, но в много по-малки, почти незабележими граници и точно затова уредите не им бяха нужни.
  Антон Сремреняк, Маркус и Зобан бяха до тях, но експертите им препоръчаха да не влизат с тях, защото не знаят как да се пазят при "особени" ситуации. Антон отключи вратата и им каза:
   - Успех, момчета, и дано Бог е с вас! Вие сте единствената ни надежда!

  Гората наистина бе много гъста, както я описваше Драган. Многото храсти между дърветата затрудняваха движението. Джовани бе пръв, като на шапката му бе монтирана видеокамерата, отляво и отдясно вървяха съответно Карлос и Лупо, като наблюдаваха евентуална поява на опасност от тези страни. Тари и Роберто бяха отзад и пазеха гърбовете им, а Вацетас се движеше по средата, въоръжен със светената вода и носещ коловете. Всички носеха пистолети, заредени със сребърни куршуми и кръстове.
  Малко след като влязоха навътре, отляво се чу шум! Шумът се повтори, потрети. Това бяха стъпки! Някой шумолеше по падналите листа! Спряха! Карлос насочи пистолета между дърветата и зачака. Шумоленето спря!
  Тръгнаха отново. Трябваше да намерят по-широко място, за да имат по-голям периметър на действие. Намериха го, спряха и отново зачакаха! Стъпките се чуха отново!

  Отляво видяха, че се подава някой! Движеше се отпуснато, бавно и летаргично, като си преправяше път между дърветата. Когато се доближи, видяха, че има черен цвят, огромни дупки на мястото на очите, както в казаното от Драган.
   - Карлос, стре... - но Карлос вече бе възпроизвел два изстрела. Съществото трепна силно и направи още няколко крачки, като се олюляваше. Карлос стреля още веднъж и изчадието падна на земята малко пред тях, като издаваше хриптящи звуци. Брадвата падна до него.
   - Чакай, Карлос, докато се уверим, че няма да ни нападне.
  Черна, сгъстена желеобразна течност излизаше от дупките, пробити със сребърните куршуми. Около тях се бе оформила тъмнокафява ивица, среброто бе прогорило плътта.
  Бачо взе един кол от Вацетас и го прободе в гърдите. Тялото изстена и се размърда, но след малко застина в смъртно, неестествено положение.
   - Мисля, че вече е мъртъв - каза Джовани, - хайде напред.
 
  Виждаха светлината, което значеше, че наближават полянката. И тогава видяха, че отзад с бърза скорост идваше още едно изчадие. Лупо го видя пръв и това може би спаси Тари от сигурна смърт - вампирът бе замахнал с брадвата, когато Лупо извика:
   - Тари!!!! - и грузинецът инстинктивно се обърна, клекна и зае бойна поза. Брадвата мина над главата му. Лупо произведе три изстрела, два от които пронизаха съществото, То, трепвайки, хвърли брадвата настрани и падна. То беше същото като предишното - с черно от събралата се кръв във всяка клетка тяло, и също  черна черепообразна глава.
  Откъм къщата ги чакаше третият, последният звяр. Естествено, не изключваха възможността да има още чудовища, но логиката показваше, че са само три. Историята на Драган, легендата и трите гроба потвърждаваха тази логика.
  Злокобното създание тръгна към тях, хванало с двете ръце брадвата си, но Джовани се прицели с пистолета си и стреля пет пъти. И третият възкръснал мъртвец падна на земята. Групата се приближи до тялото и Джовани потрети процедурата със забождането на кола.

  Когато влязоха в къщата, първото, на което се натъкнаха, бяха трите отворени гроба. Ковчезите зееха така, както ги бе описал сержантът. Влязоха вътре. Навсякъде миришеше на разлагаща се плът, на гнило. Имаше три дървени помещения, но в тях не откриха нищо, освен множество следи от кръв по пода. Те водеха към някакъв отвор, покрит с дъски. Когато махнаха дъските, пред тях се появиха стълби, водещи към подземие. Бачо включи фенерчето на портативната камера.
  Долу, заедно с усилващата се смрад, се натъкнаха на нещо наистина отвратително - един голям куп от гниещи човешки кости и части. Навсякъде стърчаха кокали, ребра, крайници. Най-отпред бяха захвърлени тримата изчезнали полицаи, които едва бяха започнали да се подуват. Тъмното помещение бе запазило телата им, които бяха разкъсани на много места и изкормени. Зад тях видяха полуразложени детски трупове, както и такива на по-възрастни. Другото бяха множество кости на отдавна изчезнали безследно и убити от вампирите хора. На Карлос му се доповръща, но успя да се сдържи.

  За няколко часа провериха подробно цялата гора и установиха, че няма други създания. После пренесоха смърдящите тела до къщата и ги положиха до гробовете. Накрая излязоха от гората и се запътиха към кметството.

  Целие, Словения, 31 август 2007 година.

  Антон, Маркус и всички от Magic 22 погребаха телата в гробовете. Извикаха католическия свещеник, за да им даде последно причастие и да развали проклятието. Вече нямаше опасност за местните жители, тръгващи към гората.
  Заедно с полицаите от участъка извадиха телата на убитите. Много семейства бяха разтърсени от лошите новини, Антон обяви този ден за ден на траур за Целие. А след като си тръгнаха от Словения, разбраха, че цялата страна е обявила този ден за траурен.
  Но въпреки това Magic 22 бяха наградени солидно освен с парична сума и с няколко ценни сувенири като герба на Целие и огромен макет на старата част на града. Приеха дори предложението да станат почетни граждани на градчето.

 Но въпреки тези подаръци и благодарността на гражданите на Целие, шестимата от Magic 22 се прибраха в Италия със свити сърца.

© Донко Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??