Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри християни. Имаше един човек - бай Лазар. Голям атеист беше. Не пристъпяше покрай църквата. Беше "черната овца" в стадото. Работеше си кротко на нивата и криво ляво покриваше разходите си. Пенсията му беше малка, а и имаше дъщеря от втората си жена. Дъщеря му беше на петнадесет години, а съпругата му бе починала и той се грижеше сам за момичето.
- Добър човек, ама неверник, казваха хората от градчето.
- Оставете го. Той от мъка по жена му се чална, жално казваха старите жени от там.
Всъщност, мен ако питате, бай Лазар си беше съвсем наред, ама нали хората все трябва да имат някой в устата си и бяха избрали този някой да е "черната овца" на градчето. Дъщеря му ходеше на училище и проявяваше дост ...