АктОа(на)лно
Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.
Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас!
Умки - остроумки
Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил.
Голям глас вадеше, като пееше наум.
Имаше будна съвест, будеше всички с Буда.
Ронеше сълзи, като момини сълзи.
Без време превърна времето в безвремие.
Носеше кръста си препасан през кръста.
Сложиха му го, без да им се слага.
Така се светна, че освети очите си.
Ходеше "по нужда" без нужда.
Душа даваше да души наоколо.
Казаха му, че е зелен и той позеленя от яд.
Животът му беше песен, но не знаеше думите.
Стъпи накриво и му стъпиха на врата.
Береше плодовете на безплодните си усилия.
Всичкото нямане беше негово.
Пресъхна му гърлото, пресуши дъното.
Голям го вадеше, докато го извади.
Стигна дъното и се издъни.
Пратиха го под кривата круша, а той ù обра крушите.
Ходеше гол и му забиха гола.
© Таня Иванова Всички права запазени