Mar 21, 2012, 2:39 PM

Умнотийки 3

990 0 6
1 min reading

АктОа(на)лно

 

Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.

Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас! 

 

Умки - остроумки

 

Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил.

Голям глас вадеше, като пееше наум.

Имаше будна съвест, будеше всички с Буда.

Ронеше сълзи, като момини сълзи.

Без време превърна времето в безвремие.

Носеше кръста си препасан през кръста.

Сложиха му го, без да им се слага.

Така се светна, че освети очите си.

Ходеше "по нужда" без нужда.

Душа даваше да души наоколо.

Казаха му, че е зелен и той позеленя от яд.

Животът му беше песен, но не знаеше думите.

Стъпи накриво и му стъпиха на врата.

Береше плодовете на безплодните си усилия.

Всичкото нямане беше негово.

Пресъхна му гърлото, пресуши дъното.

Голям го вадеше, докато го извади.

Стигна дъното и се издъни.

Пратиха го под кривата круша, а той ù обра крушите.

Ходеше гол и му забиха гола.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...