26.08.2009 г., 15:16 ч.

Умозаключител 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
900 0 1

Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ще бъда студен... кълна се!

© Борислав Соколов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боже толкова е един вид странно и объркано, и все пак ми харесва толкова, че мога да го препрочитам пак и пак, и пак, и пак....страхотно е...
Предложения
: ??:??