31.08.2011 г., 1:28

Упражнение по творческо писане

2.2K 0 3
2 мин за четене

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с такава дължина на косата - практична, прилична и не изискваща усилия прическа. Лицето ú обло, на челото има едва забележими резки, които с времето навярно ще се задълбочат и ще се превърнат в бразди. Очите ú са с формата на лешници с мънички мимически бръчици около тях. Цветът им - неопределен и променящ се сиво, синьо, зелен с тънък жълт пръстен около зениците. Но когато плаче, очите ú стават ясно зелени, може би заради сълзите, или пък зачервяването на очите, но цветът им се променя, или когато изпитва омраза тогава очите ú стават безжизнено сиво бетонни. Сега от очите ú плуваше отчаяние примесено с безслилие. Тя се чувстваше така, сякаш секира или друг вид метално острие, завързано за въже, се люлее над главата ú и се спуска на определен интервал от време. Пожълтелите ú, треперещи пръсти стискаха цигарата, която всмукваше твърде често и силно. Това я караше да кашля повече от обикновено, но не я притесняваше особено. Нищо не можеше да я разсее от тази болезнена мисъл, надвиснала над главата ú. Единственото, което искаше сега, бе всичко да свърши. Да спре тази безкрайна влудяваща болка, която се завръща циклично и безмилостно я обезкървява. Дали Верджиния Улф се е чувствала така, преди да напълни джобовете си с камъни и да влезе в реката?

Тя стана от стола рязко. Нейното ставане го събори и той шумно падна на дъсчения, лакиран под. Падна и листът, върху който беше писала допреди малко. Не се обърна от шума на стола. Продължи към вратата на терасата. Отвори я и излезе на вън.

От петнадесетия етаж всичко изглеждаше толкова дребно и незначително, какъвто ú се струваше в този миг нейният живот. От толкова високо хората изглеждаха като мравки, а колите като детски играчки. Беше един от онези прекрасни пролетни дни, в който въздухът ухаеше на свежест, а хората изпълзяваха навън да се порадват на слънцето, дори онези, които не можеха, отваряха прозорците си и лъчите на слънцето окъпваха стаите им, дори и бедните апартаменти изглеждаха приветливо и усмихнато. Тя бръкна в джоба си и извади цигара. Понечи да я постави в устата си, но се изгори защото имаше догарящ фас в устата си вече. Тя бе забравила. Хвърли фаса на земята. Не беше ден за умиране. Върна се в стаята. Вдигна листа от земята. Смачка го на топка и го запрати в десният ъгъл където беше червеното кошче за боклук. Топката рикошира в ръба на кошчето и тупна на земята. Тя не се впечатли. Наметна си дънковото яке. И тръгна по стълбите надолу.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...