8 мин за четене
Пътуваха вече повече от час под задушното юнско слънце, в раздрънката стара Лада...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й припомни учителските й години, в които всеки ден трябваше да пътува шейсет километра до малкото планинско селце...
Седемнайсет години, ден след ден - отначало като другарката Спасова, а после, поради обстоятелствата, и госпожа - прекрачваше прага на старото училище, потъвайки сред океана от детски очи и усмивки...
Обичаше децата - те бяха станали часто от ежедневието, работатата , живота й...
Понякога имаше неясното чувство, че се е сраснала с този живот, със застоялия въздух на малката класна стая, с аромата на застоял тебешир...
Това донякъде компенсираше празнината в собствения й живот...
Имаше прекрасен съпруг, къща, вила на село, чудесни приятели, но... винаги й липсваше онова, което прави ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация