Усещане  за... ( 4 ) втора част

    2

Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния живот, колкото от любопитство – тогава  това беше един твърде непознат и атрактивен свят за него.
Влизаше безразборно в сайтове, правеше си задължителните за случая профили и това го забавляваше, чувстваше се като дете, открило новата си играчка.

И тогава получи първия имейл.
Почувства се странно. Беше написан семпло - едва с няколко думи, но фактът, че някой беше обърнал внимание на скромната му личност, го развълнува.

Но се появи и първият сериозен проблем - познанията му по английски бяха твърде ограничени, за да може да води каквато и да е кореспонденция, дори и на елементарно ниво.
Трябваше да го научи! Каза го по-скоро на себе си, за да си повярва, а сега той вече имаше и мотив да го направи.

И така се почна...
Продължиха да си разменят имейли, той все по-усърдно наблягаше над английския и макар често да прибягваше и до речниците - вече чувстваше по-голяма увереност при изразяването си.
Съдържанието на взаимните съобщения бяха кратки и обикновено в тях разискаваха банални теми - от развитието на световната икономика - до обикновени човешки случки, случили се на самите тях в забързаното им ежедневие.
Често се смееха заедно - и тогава той забеляза, че това му харесва.
Не беше го правил отдавна - да се смее искренно с някого, да споделя злободневни неща от не толкова интересния си живот.
Кариерата му вървеше монотонно, случайните връзки за по една нощ – също, всичко беше като предначертана права линия и тези кратки мигове на бягство го караха да забравя за това.

Беше изминала почти година от началото на съвместното им интернет- общуване и той го беше приел повече като даденост, като начин да усъвършенства английския си, докато в един момент започна да забелязва промяната.
Беше я опознал донякъде, макар и на моменти тя да продължаваше да го изненадва с крайните си оценки, с неовладяната си импулсивност, но това, което на него му допадаше - беше способността ú реално да преценява ситуация.

Отачало започнаха въпросите от типа: "Съществува ли някой друг в живота ти?, "Какви са плановете ти за бъдещето?" - и все неща от този род, неща, които той приемаше за нормални в общуването между интелигентни хора и на този етап от тяхната комуникация.

Докато в един момент сам не осъзна, че това си беше чиста проба флирт от нейна страна, нещо, което досега не беше показвала.

Нужно му беше време да осъзнае създалото се положение, да преосмисли как трябва да постъпи...
Стана му приятно, че е предизвикал интереса на една далечна непозната, не можеше да прикрие, че това галеше собственото му его, но набързо отхвърли мисълта, че се е случило нещо сериозно...
Това можеше да бъде повече плод на собственото му въображение, отколкото на желанието му да покори тази жена. Никога не беше имал такова намерение.
За него тя си оставаше все така далечна, макар и загадъчна - едно познанство плод по-скоро на случайността, отколкото на целенасочен стремеж от негова страна.

Продължиха да си разменят, станалите вече навик, имейли и въпреки че не искаше да си го признае - усещаше как бавно и неусетно хлътва по нея.

Ако съдеше по продължаващите на пръв поглед странни лични въпроси - вероятно и тя беше на път да го направи, но той така и не намери достатъчно увереност в себе си, за да я попита направо....

Дните се нижеха, превръщаха се неусетно в месеци, а той усещаше, че непознатите досега чувства, които го бяха завладели, не стихваха, караха го неволно да се усмихва, да се разсейва по време на разговори, нещо, което не убягна от зоркия поглед на колегите му...

Не липсваха и обичайните за случая шушукания по коридорите зад гърба му, но той го приемаше с необичайна за него лекота и равнодушие.
Сякаш се събуждаше за нов живот след нескончаемите месеци на депресия преди това.
Желанието за живот, което се беше загубило някъде по пътя в миналото, сега го беше завладяло с пълна сила, а заедно с него и апетита за работа.
Чувстваше се като тийнеджър, открил очарованието на първата искренна любов и това на моменти го караше да се изчервява.

За първи път разбра, че не се срамува от чувствата, които бушуваха неудържимо в душата му и които караха мислите му да политат далеч отвъд хоризонта на мечтите.

И в един момент го направи.
Написа и онова заветно „Обичам те“, което никога преди не се беше осмелявал и изричал с такава лекота и сигурност, въпреки нескончаемите и горчиви разочарования в миналото му.

Не беше го планирал предварително - то просто се случи.
И зачака отговора.
Знаеше, че вече не е същият. Животът многократно се беше опитвал да го пречупи и унижи, но също така го беше научил да посреща твърдо разочарованията и злополучните шеги на съдбата.

Беше подготвен за всеки неин отговор - но въпреки това часовете на очакване му се сториха цяла вечност.
Трепереше, студената пот бавно се стичаше на ивици по гърба му, сърцето му препускаше лудо, докато внимателно отваряше очаквания имейл.
Тя му благодареше. За чувствата, искренността. Но нищо повече!
Дори и най-малък намек за нейните чувства.

Усети как слепоочията му тежко и ритмично пулсират до пръсване.
Възможно ли беше да е сбъркал - да е изтълкувал погрешно многобройните намеци от нейна страна?!
Не беше възможно!
Продължи да си го повтаря през цялата нощ след това - едва на разсъмване, сънят го пое в обятията си.
Събуди се с ясната мисъл, че тази интернет-история трябва да приключи дотук.
Не го болеше.

Или поне видът му не го издаваше.
Но Гордостта му беше наранена. А такава загуба той не можеше да си позволи!?

        следва