Усещане за любов - V част

  Усещане за любов
V част


- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя!
- Но... - думите се задавиха в гърлото на Илияна. А Павел мигновено се изгуби в тъмнината.
А междувременно... Таня продължаваше да чака. Непрекъснато държеше телефона в ръцете си. Беше се затворила в стаята си не искаше да говори с никого. За нея съществуваше само един въпрос - Дали Павел щеше да й звънне?
Изведнъж върху дисплея на телефона й се изписа номерът му. Когато вдигна чу думите "Обичам те, силно те обичам! Да поговорим утре след училище, искаш ли?" "Да!" - отговори тя.
Таня едва дочака да дойде обяд. когато излезе пред блока видя Илияна. Нещо сякаш я прободе в гърдите.
- Здравей, Таня. Би ли ми отделила минутка?
- ... Да - отговори с треперещ глас Таня.
- Спокойно, няма да те задържам много. Няма да закъснееш за училище.
- Какво Ви интересува?
- Да преминем на "ти". Знаеш какво стана снощи.
Таня потреперя.
- Какво?!?
- Аз... много обичам Павел. Откакто се разделихме мисълта за него не ми дава и миг покой. Не знаеш колко много искам да се върне при мен. Когато се разделихме си дадох сметка какво е той за мен.
- Но и аз го обичам.
- Разбирам те. Но това е първата ти любов, нали? Ти си много млада сигурно много момчета ще те харесат!
Таня не се сдържа и разплакана побягна по пътя за училище.
Задъхана тя избърса сълзите си и отново продължи да върви по тротоара. Но все още цялата трепереше. Трябваше ú време, за да осъзнае станалото. Искаше ú се да остане сама. Но училището... Какво щеше да прави? Учебните занятия вече започваха. Спря се, замисли се и реши да отиде на морето. В такива моменти самотният морски бряг бе единственият ú приятел. Сега единствено той можеше да ú помогне да се успокои. Стоеше на пясъка и гледаше замислено някъде в хоризонта. Чувството необятно и силно, по-силно като, че ли от самата нея не ú позволяваше да си зададе въпроса - дали да пожертва любовта си. Но как? Не го забрави толкова време, та сега ли ще го забрави?
А Илияна? Павел не бе първото момче, с което имаше сериозна връзка. Но нещо странно се случваше с нея. Още щом Таня се обърна върху лицето ú се появи лека усмивка. Вече знаеше, че не може да се върне отново при него. Тя помнеше своята първа любов.
Предчувстваше, че ще е трудно да отдели Таня от Павел. чувство на завист я обземаше все повече и повече. От мига, в който научи, че Павел си има друга сякаш сърцетоú се преобърна. Стана по-груба, по-раздразнителна. Никой от приятелите ú не можеше да я познае. Те не бяха изненадани от нейната промяна. По-важно за тях бе как ще постъпи Павел. Таня бе станала обект на тяхното внимание и тя самата знаеше това.
Смрачаваше се. Учебните часове бяха към своя край. Още щом чу училищния звънец Людмила изтича навън. Странното отсъствие на приятелката й я притесняваше. "Да не би да е болна" - чудеше се Люси - "Но ако беше, нали щеше да се обади?" Изведнъж между тълпата излизащи ученици тълпата излизащи ученици съзря Павел.
- Здравей! Ти си Павел, нали?
- Да, аз съм!
- Аз съм една съученичка на Таня. Тя не бе ли с вас?
- Така ли? Мислих, че е на училище!?
- Днес не дойде - отвърна изплашено Людмила.
- Успокой се. Ще я намерим... - Павел се замисли. - Изглежда... Мисля, че знам къде е! Ти се прибери и не се притеснявай!
Той побягна надолу по тротоара. Сърцето му подсказваше къде е тя. Желанието му да я намери час по-скоро напираше в гърдите му. У него имаше смут от прокраднала се вина, защото знаеше, че снощната случка я е наранила. Когато стигна плажната ивица я видя седнала на пясъка. Тя стоеше замислена и погледът й блуждаеше в далечината.
- Може ли да седна до теб? - рече с тих глас Павел.
- Павел?!? Какво правиш тук? Как ме откри?
- Е, нима ще забравя мястото, където се запознахме?
Последва мълчание.
- Ела, хайде разкажи ми какво е станало. Защо си плакала? - започна отново той като я притисна до себе си.
Таня не можа да устои на тази прегръдка.
Затвори очи и отпусна глава върху гърдите му.
- Разкажи ми какво е стана, моля те!
- ... Илияна... Днес ме намери - тя се задъхваше и думите от нея се изтръгваха накъсано. - Тя те обича.
Павел я притисна до себе си още по-силно.
- Обичам те! Обичам само теб! Снощи се разбрахме с Илияна. Можеш да бъдеш спокойна. Обичам теб! - още по-напористо ú каза Павел.
- Но...
- Таничка, погледни ме! Погледни ме в очите! Вярваш ли ми? Трябва да ми вярваш! Тя го погледна с небесносините си очи: от тяхното озарение лицето на Павел засия. Вятърът отнесе отронилото се "Да" от устата ú. Двата силуета се сляха в един. След няколко минути те вървяха към жилищните блокове в близост до парка.