Ти яви се - невинна и моя.
Нежен полъх остави в съня.
И Съдбата - картина на Гоя,
в сърцето /моето/,сърце издълба.
/сърце във сърце ни събра/
Разумът не може да скрие /заглуши/ това,което чувствата искат да изкрещят.Дали?
За фините форми /в моя живот/, аз съм интересен и специален.Само за една бях любим, ама не съвсем.Тя,обичаше само себе си.Не го съзнаваше /признаваше /,ама не съвсем.Сега съм сам,ама не съвсем.Постоянно ме навестяват мисли за "Там".
"Там" без........................Свят с повече "без",отколкото "със".
"Без", е повод да се надяваш,да дерзаеш......
"Без", е всичко,което "със" не може да ти даде.
Интелектуалното присъствие, не може да компенсира стойностната липса /немощ/.
Колко присъствена (из)лишност!
Колко уморена усетност!
Усетност - режисирана,обрана,закърпена,събрана....
Усетност - неразбрана
P.S.
Различни - две ръце,очи.
Налични - битие /сиво/,лъжи.
Спорадични - пориви, мечти.
В графата лични - безразлични /Дали?/, аз и ти.
© Димитър Георгиев Всички права запазени