11.09.2010 г., 23:39 ч.

Усещане за… утре 

  Проза » Разкази
1551 0 23
10 мин за четене

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.

Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се разделим за малко, за да решим, за да разберем, можем ли един без друг или просто това е само страст и сме се изчерпали. Трябваше да знаем. Той замина при приятели на морето, аз си събрах багажа и ето ме при Лора.

Прегърнахме се.

- Ще ми разкажеш, първо да те настаня. Утре ще дойде и Кати, ще сте в една стая, защото очаквам за рождения ден още гости. Ще е хубаво, ще ти хареса, а най-важното, ще си починеш и ще си побъбрим на воля.

Ако искам нещо, то е да си имам къща с двор и люлка, гора и река наблизо. И нищо друго няма да ми е нужно. Тук съм друга. Тук усещам вятъра, шумоленето на листата. Тук има изгреви и залези. Залезите тук са нещо красиво и всеки път различно. Как да ги забележиш в града от вечното бързане? Този път ще посрещна и изгрева. Взех си фотоапарата, ще го заснема. Всичко, което пропускам в забързания ден, ще запечатам на лента за спомен.

Вечерите тук са чудни! Седяхме на люлката и ù разказвах цяла вечер за него. Тя ме слушаше, а свещичките в бурканите, дето бяхме закачили по дърветата, се полюшваха и придаваха вълшебство на вечерта.

Посрещнахме Кати. Тя си метна сака и влезе веднага в банския. Пихме кòла с много лед, излегнати на шезлонгите до басейна. Слънцето напичаше... Плувахме, после се разходихме и набрахме огромен букет полски цветя. Колко е хубаво сред природата, колко е хубаво да не бързаш за никъде.  Прибрахме се изморени и развеселени.

Исках първите дни да не мисля за нищо, да се наслаждавам на почивката, на природата, на приятелките и да не мисля за него. После, после всичко ще си дойде на мястото. Ако ми липсва, ще полетя към него, ако... Ако му липсвам, знам, че ще звънне. Изключих си телефона, къде ли ще звънне, като тези дни имах нужда да се изключа от света и да  остана сама със себе си. Когато се прибера, ще разбера по очите му всичко. Ние никога не сме говорили, не сме обсъждали бъдещето, не сме разнищвали миналото. Ние бяхме луди от страст и това ни стигаше. Сега е време да разберем дали е и любов. Няма да мисля, ще се наслаждавам на почивката си и от него и той от мен, за да разберем можем ли един без друг. И дали за нас ще има утре.

Сутрин тичах боса по тревата. Дишах, дишах и го осъзнавах, не го правех по навик. Живеех и го осъзнавах. Значи мога да живея и без него, ако... случайно пътищата ни… Плувах в басейна до изнемога. После се отпусках в ласките на слънцето и мисля, че мога да нарека това щастие. Разбирах, че съм жива. Това вечно препускане в града…

Вечерите в двора и питието до късно и тези женски разговори... Колко са ми липсвали! Може ли да имаме всичко? Има ли пълно щастие?! Или винаги е на части – едно за сметка на друго и ние после подреждаме парченцата, за да стане цяло.

Емил и Валя пристигнаха  след два дни. Вече ги чакахме. Запознахме се миналата година с това мило семейство пак тук.

Къщата вече беше пълна с хора. Наближаваше рожденият ден на Лора. Тя не може да живее сама. Около нея винаги трябва да е шумно.

Съседите ù бяха донесли шампанско и грозде. Катя седеше при Емо и Валя, разказваше нещо, ръкомахаше и се смееше. Аз бях седнала на люлката и се чувствах като на театър. Сякаш всичко вървеше на забавен кадър и можеш да уловиш всеки детайл. Разбираш колко е хубаво да имаш приятели, една люлка и луна. И от това ти става леко на душата. Не усетих кога Емо се е приближил до мен, бях потънала в мислите си и там ми беше уютно като в бащин дом Той ми поднесе чаша шампанско.

- Хей, наздраве! Защо си сама, ела при нас.

Лора пусна музика... нереална, носена от вятъра, сякаш звездите и листата ù пригласяха.

- Да танцуваме.

- Да, да танцуваме.

Оставихме чашите, Емил ме гушна и аз облегнах глава на рамото му. Няма по-нежно от блус на открито.

Танцуваш заедно с целия свят, въртиш се заедно с него и разбираш, че си част от всемира. Звездите, луната се въртят заедно с теб… Божествено е.

- Божествено е!

- Приказно е – и той ме притисна към себе си.

- Не, не само танцът...

- А аз говоря за танца... с теб.

Хем ме държеше в ръцете си нежно, сякаш се страхува да не ме счупи, хем така, сякаш никога няма да ме пусне. Усетих напрежение в цялото му тяло, той допря устни до ухото ми. Дъхът му ме погали и аз потръпнах.

- Мечтаех за този миг, от мига, в който те срещнах. Една година си в мислите ми.

- Но как?! Какво ми говориш, остави се на музиката, на танца…

- Не знам.

Блусът свърши и започна латино ритъм. Валя дойде и ни помъкна да танцуваме при другите.

Седнах при Лора. Взех си няколко зърна грозде.

- Колко е хубаво при теб! Тук откривам неща, които съм пропускала в живота да минат покрай мен без да ги забележа – вятъра, шумоленето на листата, залезите, колко са красиви... А никога не съм посрещала изгрева, искам утре да стана рано и да снимам раждането на деня. Така че отивам да си лягам, за да не пропусна и това чудо.

Лежах и не мислех... за нищо, като в безтегловност. Сега ще почивам, ще събирам емоции, после ще подреждам мисли и чувства. Чух по някое време смеха на Валя по коридора, хлопване на врата и... Стаята им беше до нашата с Катя.

Чувах скърцането на леглото и тихи стенания. В този миг знам, че той правеше любов с... мен.

- Какво ти е, бузите ти са червени? – Катя се приготвяше да ляга. Облече си любимата къса прозрачна нощничка.

- Дали нямаш температура?

- Добре съм, от слънцето е.

Тя се наведе над мен, докосна с пръсти лицето ми.

- Струва ми се, че си топла. Дай да проверя – и докосна с устни челото ми. После, после... със сигурност знам, че той е чул и е разбрал всичко, което се случваше с мен, защото чух стъпките му в коридора. А после заспах в прегръдките на Катя.

Взех фотоапарата и се измъкнах тихо от стаята. Минах през кухнята и си взех от фруктиерата на масата една ябълка и тръгнах към реката.

Прекосих двора и чух шум, обърнах се.

- Чаках те. -  Емил стоеше на крачка от мен – Чух снощи, че ще ходиш да посрещаш изгрева и реших да дойда с теб. Сложих термос с кафе, малко плодове в кошницата за пикник и взех едно одеяло, да седнем, докато чакаме.

Тръгнахме мълчаливо един до друг. Търсех подходящо място за снимките.

- Ето тук е добре. Ще снимам слънцето и отблясъците му във водата.

Той постла одеялото, извади от кошницата термоса с кафето и чашите. Само от аромата му можеш да се ободриш.

- Снощи...

- Шшш... Тихо! Нека послушаме тишината. Нека се насладим на събуждането на деня. Развиделява се.

- Нека усетим... заедно…

Това, което последва... беше... неописуемо. Лежахме без дъх на тревата и гледахме небето и  дишахме, дишахме с пълни гърди... простор. Диша се леко навън.

- За този миг съм мечтал всяка нощ, но нито една мечта не е толкова красива, колкото реалността, че съм с теб.

Седях и го гледах в очите.

- Толкова си хубава! – Взе фотоапарата и ме щракна, още и още. – Този миг трябва да се запомни, да се запечата завинаги. После започна да снима тревата, дръвчетата, реката и... зората.

 Само гледах безмълвно и попивах всеки негов жест и дишах с пълни гърди живота. Не исках да го пропусна да мине покрай мен забързан. Сега вече имаше за какво да мисля. Започваше новият ден и аз исках да знам какво ще ми донесе.

 

Аз го гледах и не знаех това реалност ли е или още сънувам… вълшебства.  Не можех да помръдна, сякаш ще наруша равновесието в природата, ако помръдна.

 

- Трябва да запечатаме този миг, за да знаем, че го е имало. Иначе може да се усъмним, че е реален. Представях си този миг всеки ден от мига, в който те видях и ето че… мечтите не са и наполовина толкова хубави, колкото действителността. Снощи бях с теб в мислите, сега бях с теб, така както не бях и мечтал. - Искам те!

- А Валя?

- Искам теб завинаги. Сега със сигурност го знам.

- Не ме познаваш.

- Нищо, така или иначе си в мислите ми. Каква ли не си те измислях, искам те каквато и да е, но реална.

- А снощи?!

- Какво?

- С мен се случи нещо, мисля, че знаеш за какво говоря.

- Аз съм виновен, ако не беше моята покана за танц. Мисля, че и аз...

- Знам, ние още снощи бяхме заедно, нищо, че ни делеше една стена.

- Да, снощи беше генералната репетиция за утрото, което посрещнахме заедно.

- И сега?!

- Сега ще им кажем. Май Валя го знае, очаква го. Цяла година е свикнала, че аз вече съм нечий друг Емил.

- Така изведнъж, ще се получи ли?

- Ако не опитаме, няма как да разберем – той ме прегърна. – Нима не съм опитал по същия начин с Валя, също не знаех. А ти? Никой не знае, но опитва и желае да е най-хубавото, въпреки че не винаги се получава. Имам всичко, може би ми е липсвала страст… Аз те гледах как се смееш, как плуваш, как приготвяш вечеря. Цял месец не свалях очи от теб миналата година.

- Аз имах страст, правехме го в колата, на терасата , но мисля че нямаше любов.

- Ето сега ще имаме и двете, значи ще имаме всичко.

Аз бях като омагьосана, не откъсвах очи от него. Той снимаше изгрева

- Гледай, нали искаше да видиш как изгрява слънцето.

 

 Когато някой сбъдва мечтите на другия, когато ги има като свои, това не е ли любов?!

 

- Гледам те и си мисля, че ще има още изгреви... с теб

 

 

 

 

Държеше ме в обятията си. Тези силни и нежни ръце ми казаха всичко, още щом ме поведоха снощи под звуците на музиката. Тези ръце, които ме желаеха и пазеха. Тези ръце, които ме пускат само, за да нарежат за мен ябълката на малки парченца. Те са на мъж, на който ще се доверя. Тези ръце ще ме водят уверено в танца на живота.

 

 

 

 

 

Исках всичко да е идеално. Може би трябва да е съвсем обикновено Като изгрева всяка утрин. Само трябва да имаме очи да го видим и… осъзнаем.

 

- Ще се разплача…

- Плачи, не стискай сълзите си, пусни ги на воля. Аз направих същото, пуснах чувствата си на воля и от това сега се чувствам… като изгрев, който не може повече да чака… Идва денят, някой друг го чака също като нас, за да започне нещо… прекрасно. Със започването на деня изчезва страхът, лошите мисли и идва надеждата, за нещо по-добро, дано!

 

Да, това  «Дано», което ни кара да вървим напред, което ни крепи да не рухнем…

Природа, приятели, красота, дрън, дрън. Всичко това осъзнаваш, че е много хубаво, още повече, когато знаеш, че някой мисли за теб и от това ти става… неописуемо. Сега съм на седемдесет и знам, че най-хубаво е да заспиваш и да се будиш в любящи ръце.  Е, ако има и щапуркащи крачета покрай теб, това вече е бонус, който ти даряват децата. Може да си малко сбръчкан, но изгревите са много по-хубави, когато има някой до теб и те обича, почти толкова, колкото и ти него.

Онова далечно утро и онова Дано, което промени живота ми, интуиция, желание за нещо по-добро или късмет не съм сигурна, само знам, че имах усещане за… утре… с него!

Имах всичко – страст, приятелство, свобода, но знам, че най-важно е да имаш любов, да знаеш, че някой мисли за теб тогава и страстта и приятелството и природата са други, много по от преди. Когато някой те обича и е взаимно, тогава утрото е… в самия теб.

 

 

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веселяк, всички имаме чувства, просто понякога го забравяме. Просто понякога не се чуваме и така се нараняваме взаимно. Трябва само мъничко такт и една усмивка и вместо луд скандал, може да изкараме една приятна среща делова или лична. От разказа ти разбрах, че има напрегнати ситуации и как един непринуден човешки разговор, оправя отношенията. Това е! Тя се е измъкнала с «Вие говорите с дама». Но колко е хубаво да имаме до себе си кавалерии, тогава до вас винаги ще има само дами!!! Не е хич сложно, ние сами си усложняваме живота с дреболии. А после се чудим как сме пропуснали покрай нас да минат толкова красиви мигове, Като изгрева, детския смях, влюбен поглед…само за нас. Я да не се вкарваме в сериали, виж като обясни как всичко си дойде по местата, стана ясно и светло!!! Благодаря!!!
    Борисе, не само човека е важен, а и Жената!!!
    Доченце, Солнышко мое ясное!!!
    Благодаря, Петинка!!! Вдигам завесата и те аплодирам!!!
  • Прочетох го иззад "завесата", но едва сега ти пиша "Браво, Светланчик"!!!
  • "Тези ръце, които ме пускат само, за да нарежат за мен ябълката на малки парченца. Те са на мъж, на който ще се доверя. Тези ръце ще ме водят уверено в танца на живота."

    Браво Светланчик! И аз като Силвия:Дай Боже, всекиму!Посланието е ясно,а споровете са от любов към спорта!А що се касае за несторения грях -умиращите често съжаляват, че не са се решили да прекрачат някоя забрана(външна или вътрешна)
  • И аз това викам, природа, бостани, пъпеши... дрън-дрън! ЧовЕка е важен!
  • "Мъжете сме виновни винаги, дори и когато не разчитаме "ясните" сигнали на нежната половина от човечеството..."
    Ами това е, мойто момче!!! Няма нужда от спор с Андрина, тя е сто процентова жена. Аз също някъде го докарвам на проценти до истинските жени. Я си отпусни душата и помисли, ама хубавичко по въпроса как да ни накарате да се чустваме нежни и мили с вас Истинските мъже. За да има любов!!! Другото го зарежи, може да си спорим докато се пенсионираме, щото после съм решила да го ударя на живот Кой разбрал, кой не разбрал, свирено! Я жените как нямат оплакване от многоточията ми. Я колко усмивки за лека нощ ти пратих, не съжалявай за изгубения коментар, нали утрото е по-мъдро и е в нас!!!
  • Или аз не съм го написала разбрано или мъжете и жените говорят на различни езици, защото са от различни планети…А иначе искат да живеят заедно. Е как, като не се изслушват и не се разбират?!
    В първия разказ исках да кажа, че когато двама души се обичат, всичко е супер. Втория е за…който разбрал, разбрал. Не винаги това, което смятате, че са наши капризи, са капризи. Понякога обичаме и то истински. Зависи само от вас!!! Дали да сме при онзи или да сме ви верни. От вас, от вашето отношение, скъпи господа!!! А това, че в главите ни минават и някои и «други» мисли...Някой да каже, че никога, ама никога не му се е случвало. Ако има такъв да се обади, веднагически ще го канонизираме за светец. Звънете на познатите ви телефони и не ни жалете. Записванията започват...след малко. За мобилните оператори наберете...
  • Всъщност, Веселяк, мислех, че говорехме за логика на някакъв диалог, а не за това кой как го е разбрал "онзи текст". И не да се надприказваме и да си мерим рогцата. Аз съм четяща отвън (точно толкова, колкото и ти, на Светланиния диалог) и не виждам в цитирания от теб текст основание, диалогът да се завърти на 180 градуса. И "свалячът" да стане едва ли не "преследван". Още повече не би трябвало да се случи при автора/ите. Приемам двата диалога, като написани от двама автори, но в никакъв случай не смятам, че те трябва да станат диаметрално противоположни.
    Ето това не разбрах откъде дойде в диалога:
    "- Искаш да си мръсницата с камшика или опората до мъжа си? Да си днес с мен, утре с друг и така ден след ден докато разбереш, че в това няма смисъл нито в настоящето, нито в бъдещето..."
    Нито пък вярвам, че жена ще отговори така:
    "- Не смей да ми говориш така... Нямаш право... Ти не ме познаваш..."
    Думите "Ти не ме познаваш" в такъв диалог са равнослилни или на "Как позна", или на опит за самозащита, което пък би демонстрирало слабост (ей, умрете да ни изкарвате слаби!), само дето това би противоречало на другото - че си разбрал Светлана. И всяка жена тук от сайта може да "сподели" в кои случаи би ги употребила. Не съм сигурна, обаче, дали ще има такава, която да ги употреби точно в такъв диалог и след онези думи.

    Що се касае до правилата, обсъждаме текстове и логиката им. Мисля, че е важно. А това, колко си лесен или не си, не ме впечатлява. Още повече, когато авторски слагаш в устата на жена думи, които тя никога не би ги изрекла при такива обстоятелства и с такъв "сваляч-младок". Е, може би някоя твърде руса и под косата, но не останах с такова впечатление за нея от първия диалог. Та това имах предвид под "дела"...
  • Аз ще изчерпам отговора си само с един въпрос в отговор на твоя, Веселяк:
    - Младокът (от твоята част на диалога) телепат ли е, та знае какво мисли героинята или буквално е прочел някъде около басейна това: "Само ако знае...Ако остана сама, дали няма да се изкуша и да направя една луда любов на плажа с доста по-млад от мен, като за последно?! Няма ли да съжалявам някога, че не съм го изживяла?! Няма!!! Тези очи, които ме гледат с обожание…"? М? Не случайно написах, че "Само от диалога няма основание за такъв диалог", но кой да му обърне внимание.
    Всъщност, няма смисъл да ми отговаряш. Мога и още един-два въпроса да задам, свързани с "логиката" на отговора ти, но не ми се занимава повече с подобно "оправдания". Нещо напоследък се попреситих от "тежки и масивни" постове, неподкрепени от "дела"...

    Що се касае до разказа на Лажова, ще я помолим да напише романче, за да ти изасни кой, кога, къде и как. Надявам се да имаш търпението да го изчетеш...

  • Веселяк, нито една жена не говори пред непознат (нема значение възрастта) по начин, който да разкрива мислите й, освен ако не иска явно да покаже предпочитанията си. Но тогава не го прави с подобни словоизрази. В онзи диалог няма никаква логика. Няма даже и такава, която да оправдае думите на младежа. Съжалявам... Само от диалога няма основание за такъв диалог. Някой е скаран с логиката, но не мисля, че съм аз в този случай.
  • Аз не пиша за светци, а за живи хора. Само ако знае...В този случай сигурно е добре и да знае какво има до себе си и да го цени.
  • Благодаря ти, Странник!!!
    Таня, мерси много!!!
    Веселяк, вече съм на седемдесет…Нищо за Петър, дали се е обадил, дали се е борил за безименната или на морето е започнала нова двегодишна страст. Нищо. Има защо.
    «Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се разделим за малко, за да решим, за да разберем, можем ли един без друг или просто това е само страст и сме се изчерпали. Трябваше да знаем.»
    «Когато се прибера, ще разбера по очите му всичко. Ние никога не сме говорили, не сме обсъждали бъдещето, не сме разнищвали миналото. Ние бяхме луди от страст и това ни стигаше. Сега е време да разберем дали е и любов.»
    Това казва всичко, иначе щях да пиша роман, а аз се опитвам хем кратко, хем да кажа повечко. А най-важното е да обичаш и да бъдеш обичан и ако може да е взаимно е чудно. Когато двама души живеят без любов и само «заради децата», жената е нервна и вика понякога без причина. Мъжът също е раздразнителен, защото…съседката е по-сладка, а не е негова. Тая у дома е вещица, ама я аз да пийна една или да ида да играя карти, че не ми се седи при тая свадлива никаквица. Когато обаче всичко е наред и има любов и разбирателство и приятелите като ти звъннат гласът ти е друг и искаш да ти дойдат на гости. И не нервничиш на спирката, докато чакаш рейса, а звъниш по телефона и казваш, че ще закъснееш и чуваш любимия глас, който ти казва: Чакам те, скъпа, а не: Къде си ма, докога да те чакам, няма хляб. Е, то е и до възпитание и разни други неща. Та така! Та и разказчето «Само ме обичай» дето го написах е за теб, дано си ме разбрал! Ние понякога не можем да се разберем, ти искаш…Обичайте ни, не се и опитвайте да ни разберете. Обичайте ни колкото и ние вас и няма да има проблеми!
    А това за басейна...Какво да направи една жена, когато вижда в очите му желание, желание за луда емоция...Да, за жената е комплимент, но горе те чака някой, който...А и това момче не ти се иска да обидиш, всеки има чувства и не иска да е отхвърлен, но понякога се налага дори да си груб, защото...Защото някои жени подлудяват мъжете така, че после трудно можеш да се откачиш. А какво бъдеще може да му даде една по-голяма жена. Той е млад. За нея ще е хубаво изживяване и толкова, а на него само ще му изгуби времето. Една позната с две деца, така завъртя главата на десетина години по-млад ерген и...Тя после се разведе и заживяха заедно, но тя си има деца, а той... Минаха години и се разделиха. Той пак е сам и без семейство, без деца. Та понякога и отказа е за предпочитане. Какво като е по-млад?! И още:
    - Искаш да си мръсницата с камшика или опората до мъжа си?
    А не може ли и двете, хем опора да е съпругът през деня, хем нощем с камшик тя пак до съпруга си де, ей тъй за разнообразие?!
  • Митов, ей тук в този диалог, брат'чет, съвсем ми сгъна логиката. Брех да му се невидело! Де го чукаш, де се пука?! Я кажи как и по коя трансцедентална крива извъртя така абсурдно разговора? И целият този диалог е продължение на предишния? И все до басейна? Тц, тц, тц, верно май не познаваш жените (освен може би собствената си, но тя едва ли страда от подобно, приписано на героинята тук, скодоумие)...


    - Слушай, аз съм ти кака. Знам по-добре?
    - Верно ли? И на какво ще ме научиш. Да не мисля? Да вземам днес с пълни шепи и без да мисля за утре? Коя си всъщност? И коя искаш да бъдеш?
    - Не те разбирам? Какво имаш предвид?
    - Искаш да си мръсницата с камшика или опората до мъжа си? Да си днес с мен, утре с друг и така ден след ден докато разбереш, че в това няма смисъл нито в настоящето, нито в бъдещето...
    - Не смей да ми говориш така... Нямаш право... Ти не ме познаваш...
    - Защо тогава си тук? Какво търсиш... И кого...
    - Може би търся мечтата си...
    - С по-младия мъж... Чуй се какви ги говориш.
    - Значи няма да мислиш за мен утре на басейна?
  • оп-пааааа.....
  • Само ме обичай

    - Ще се кача горе да почета.
    - Аз ще остана още малко искам да хвана тен. Ще се мушна малко и в басейна и си идвам.

    - Шезлонгът до вас свободен ли е?
    До мен стоеше млад мъж с изваяно във фитнес залите тяло с шоколадов загар на всичкото отгоре.
    - Да.
    - Имате красиви очи!
    - Ха, ха, ха...
    - И красив смях.
    - За да си спестите думите, просто можехте да обобщите – красива сте. Ха, ха, ха...
    - Вие наистина имате невероятно красиви очи.
    - Защо ми го казвате, за да ви кажа, че и вашите са не по-малко красиви? Май сте суетен. Добре се грижите за тялото си, върнах си комплимента, изпросихте си го.
    - Не мога да откъсна очи от теб.
    - Я стига! Гледай си масата, шезлонга де. И престани да ме гледаш толкова вторачено. Проблем ли имаш?
    - Ти си ми проблема и искам да те реша.
    - Ха! Аз съм с много неизвестни, ще трябва доста да се изпотиш, докато ме решиш, недей.
    - Бих се изпотил с удоволствие. Вече си представям груб, брутален секс с теб.
    - Да си взема ли камшика?
    - Не обичам такива неща, но бих искал да те шляпам по хубавото дупе. Знаеш ли, че имаш...
    - Знам. Знам още, че си много малък за мен, мога да ти бъда майка, е не точно, но някъде там.
    - Хайде и ти си просиш комлимент.
    - На колко си години?
    - На трийсет шест.
    - Точно така, намери си жена на твоите години, за да те направи див и щастлив. Послушай ме. Знам какво говоря. Хайде стига, побъбрихме си и да не загрубява играта, дай да спрем до тук.
    - Ще те обидя ли, ако ти кажа, че довечера ще мастурбирам мислейки си за теб?!
    - Проблем с жените ли имаш? Нямаш ли си гадже?
    - Имам, но няма да споделя с нея удоволствието да съм с теб, дори мислено.
    - Много хубав текст, наизустил си го и на всички ли го повтаряш? Моля те, аз не съм от твоите малки момиченца, дето ти падат в краката. Не ме занимавай с глупости.
    - Дай ми номера си.
    - Как?! Нещо не те разбрах?
    - Ако ти дам моя номер, ще се обадиш ли?
    - Не!
    - Омъжена ли си?
    - Да.
    - От мъжа ти ли те е страх.
    - Моля?
    - Ако ти звънна, когато е неудобно, ще кажеш, че е грешка и аз няма да те притеснявам.
    - От теб ме е страх. Аз сега не мога да се отърва от теб, а ако има нещо между нас и вземе, че много ти хареса, тогава отърване няма да има. И не ме гледай така!
    - Потръпваш, нали?!
    - Смени си гаджето!
    - С теб.
    - Да бе! Голлям си веселяк.
    - Ще видиш!
    - Е, така като ми кажат, направо ме губят от раз.
    - Ще те накарам да мислиш за мен.
    - Едва ли…Хм, може би...Но ти ще мислиш за мен със сигурност.
    - Ще се видим ли пак.
    - Кой знае?
    - Ще дойдеш ли утре на басейна?
    - Не, за да ме чакаш, за да ти е изнтересно. Ще се поява, когато преценя.
    - Аз ще те чакам. Ако не дойдеш, ще те намеря.
    - Чао, Казанова.
    - Тръгваш ли? В хотела ли си отседнала?!


    - Скъпи искам утре да си тръгваме, нещо ми омръзна тук.
    - Нали искаше да останеш сама още два-три дни.
    - Хайде да идем на планина заедно.
    - Това жените с вашите капризи...Направо ме разиграваш, както си…
    - Моля те...мило.
    - Добре, все аз отстъпвам, за да сме добре.
    - Така е.
    - Ще ти кажа аз!


    Само ако знае...Ако остана сама, дали няма да се изкуша и да направя една луда любов на плажа с доста по-млад от мен, като за последно?! Няма ли да съжалявам някога, че не съм го изживяла?! Няма!!! Тези очи, които ме гледат с обожание…

    - Обичам те, скъпи!
    - Ако мога да ви разбера вас жените.
    - Не ме разбирай, само ме обичай, както…Ах, ти…Ах, ти лудетино. Не, не…О да…


  • "Всичко това осъзнаваш, че е много хубаво, още повече, когато знаеш, че някой мисли за теб и от това ти става… неописуемо"

    Много хубав разказ. Вдъхва някаква светлина в погледа и топлинка в сърцето. Радвам се, че прочетох, чувствам се по-добре!
    Поздрави и прегръдки!

  • Мила моя Мая…така е!!!
    Герда, да!!!
    Жулли, нека подреждаме този пъзел наречен Живот, нека има какво да подреждаме!!!
    Силви, пожелавам на всяка жена, такива ръце!!!
    Поли, летим и всичко ни спори и сме други, въпреки че сме уж същите.
    Росси, влюбеният човек не е свадлив, може да прости лесно, дребните неща не забелязва, просто лети на крилете на любовта. Светът е хубав, въпреки всичко, светло е и през нощта, когато я има любовта.
    Ена, може да се сбръчкваме, но вътре си оставаме все така жадни за…любов, без която не можем!!!
    Благодаря, Ивон!!!
    Селвер и аз казвам Да на любовта!!! Три пъти Да, да има утре…и утрото да е в нас!!!
    Благодаря ви!!!


  • Финалът!!!
    Ех, Светланчик, разплака ме...
    ((( )))
  • "Сега съм на седемдесет и знам, че най-хубаво е да заспиваш и да се будиш в любящи ръце. Е, ако има и щапуркащи крачета покрай теб, това вече е бонус, който ти даряват децата. Може да си малко сбръчкан, но изгревите са много по-хубави, когато има някой до теб и те обича, почти толкова, колкото и ти него."
    Поздрав за разказа, излъчващ топлота и човечност!
  • Абсолютно вярно, Светланчик!

    "Ако любов нямаш, ти си нищо"... Имаш ли я - всичко си - и утрото, и вечерта, и денят... и целият свят...
  • " Тези ръце, които ме пускат само, за да нарежат ябълката за мен, на малки парченца" Дай Боже, всекиму такива ръце!
    Прегръщам те Све!
  • "Има ли пълно щастие?! Или винаги е на части – едно за сметка на друго и ние после подреждаме парченцата, за да стане цяло."

    Колкото повече имаме за подреждане, толкова по пълно е!
  • ...така е!
  • истина до последната буква!
Предложения
: ??:??