Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
18 6
16.03.2010 г., 20:26 ч.

Усмивка на обратно 

  Проза » Други
774 0 3

                        Усмивка на обратно

Нарисувай ми усмивка на обратно. Сега разбираш ли защо е толкова смешно, когато смехът липсва. Не разбираш това, което блуждае сред мислите ти и не разбираш как може да го уловиш. Не можеш да се примириш, че рисуваш усмивката винаги на обратно и тя никога не носи смеха със себе си. Искаш ли да дойдеш с мен под дъгата, тя е близко, толкова близко, че можеш да я докоснеш, толкова близко, колкото си я представиш. Пожелай си нещо, за което дори аз няма да се сетя... пожелаваш си нов лист за рисуване. ,,Нямам, този беше последният, с който разполагах''. Капна мъничка капка върху него ,,Не обръщай моретата на обратно, започна да вали''. Но след дъжда дъгата се показва отново. Пожелаваш си гумичка и ето листът е отново толкова бял. ,,Не рисувай усмивката на обратно отново'' - ,,Не рисувам усмивка, а дъга'' - каза ти и погледна сърдито нагоре.

© Златина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??