4.02.2021 г., 8:33

Успокоение

838 1 0
2 мин за четене

Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.

Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.

Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си  в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти. 

Дразнението, приравняващо се на момент на облекчение, който никога не се появява, когато ти бе необходим.

Не.

Та, този слой въздух беше нетипичен и не ми действаше така както го познавах - попиващ във всяка една част от мен, притискащ ме сякаш играеше ролята на гравитация. Дори преди понякога се забиваше, вкопчвайки се в мен и карайки ме да вдишвам, докато не се уморя или откажа да извършвам този обикновен процес.

Не.

Днес имах късмет, дори не знаех дали думата "късмет" би била най-уместна да изкажа колко странно се чувствах без наличието на този невидим товар.

Малкото комфорт, с който се бях снабдил бе достатъчен да ме накара да се уверя колко прекрасно би било без него и в същото време колко ужасно ще бъде след няколко минути, когато се завърне.

Страхът, че тялото ми отново ще бъде насилствено вкарано в онова болезнено  състояние, ме вцепеняваше. Дори понякога  действаше толкова коварно, че той самият почти ме вкарваше в него.

Сегашното дразнение, което изпитвах бе несравнимо с онова задушаване

Може би бях твърде изморен от него или достатъчно свикнал, за да кажа, че ме бе напуснало.  Затова определях ситуацията като единично бягство от задушливостта.

А може би най-накрая бях намерил това, което търсех? Но със  сигурност беше твърде рано и звучеше твърде смело да твърдя, че нямаше никога да се завърне.

Нещо ми напомняше, че не мога да избягам, но друго крещеше, че вече успях.

Фактът, че дишах по-леко ми допадаше достатъчно, че да ме накара да се възползвам от него. 

Заспивах и дори сънувах, и все още носих тухлата, завързана с канап за себе си.

Често осъзнавах колко съм зависим от това да се чувствам зле и чувствително по-рядко колко пагубно бе това.

Въпреки това, успокоението не беше илюзия. То съществуваше.

Търсих го достатъчно дълго, за да се уверя, че съществува.

Но винаги ще си остане загадка дали е предизвикано от безграничното примирение или въздухът моментно бе изтънял.

-------------

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...