27.12.2020 г., 12:51

Увяхналата роза

584 0 0
2 мин за четене

 Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.

Както всяка пролет и тази разцъфна.

Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.

Пътят ми до това място, до храма на мъдростта и младостта минава покрай тази роза.

Ето че и днес имам ФВС и както винаги подранявам много... Въпреки че е пролет, сутрините са все още студени и зимата напомня за себе си. Явно пред мен се задава онази поредна тъжна розова история.

- Добро утро, Дарко !

- Добро да бъде.

- Добро утро, Далия !

- Добро. - и тази утрин Дарко ходеше заедно със своя несбъднат блян, с поредния юмрук, който удряше сърцето му. Той бе болен... Болен от любов, а тя единствения лек, който ще го излекува. А Далия мечтаеше друг...

- Хей, искаш ли нещо от магазина ? - попита ме Дал.

- Не, благодаря!

- Ами добре, тогава ще се видим след 15 мин. отново.

- Довиждане, в такъв случай.

Ситуацията стана още по-утежнена, когато от училищната лавка се зададе песен от онези западно балканските /Ovo je prica o nama - Angel Dimov/...

Тази сутрин минаха много хора покрай физкултурния салон. Но не можех да си избия тази картина от главата - как Дарко гледаше Дал. Може би само веднъж в живота човек среща такъв поглед... Кафявите му очи толкова замечтано гледаха хоризонта, знаейки че този блян няма да се сбъдне... Ще се разплиска в някой бряг на реката на живота и пръстта ще го попие...

Ето - отново се задават... Но този път Дал носеше връзка няколко рози, всичките подарени от Дарко...

- Хей, влизам в час ! Ще се видим по-късно - рече Дарко и тълпата го погълна напред към кабинетите.

- Хей, хей вземи тези рози и ги пази - рече усмихнато Дал и влезе в съблекалнята. По мое невнимание сложих тези рози в раницата си. И разбрах чак след края на часа... И те се бяха намачкали и увехнали.

- Дал, извинявай...

- О не, няма абсолютно никакъв проблем. Казвайки ми го намигвайки, разбрах че няма повече да си ги потърси.

И така колкото повече увяхваха розите, толкова повече се увеличаваше болката на Дарко и намаляваше любовта. Листенцата роза останаха в мен за да напомнят тази любов... Дарко изчезна, там където в полетата все още се разнася еврейска пепел. А Далия потъна вдън Гериловски планини...

                                                                                                           * * *

МИЛИОНИ АЛЕНИ РОЗИ ЩЕ ВИДИШ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА СИ ТИ, ЗАЩОТО ОНЗИ, КОЙТО ИСТИНСКИ ОБИЧА, МОРЕ ОТ РОЗИ ЩЕ ТИ ПОДАРИ./.../ Андрей Вознесенски

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...