2.08.2006 г., 16:43

В бунгалото

2K 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морския бриз, да ухапя плътните ти устни и да потъна в слабините ти...

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки. Студено ми е, защото съм само по бельо. Дъждът вали, големите водни капки се стичат по прозореца ми, като част от един голям кръговрат. Искам да те видя, да те докосна, да видя топлината на слънчевите лъчи в красивите ти очи. Искам сега те да бъдат зелени като боровата гора, която виждам през прозореца. Искам от устните ти да капе кръв, червена като залеза, който наблюдавах вчера. Ще те хапя нежно и дори няма да усещаш липсата на тази кръв, която ще подсили страстта ми към теб. Ще затворя очите си и ще изпия тази глътка, която ще вгорчи за секунда сладкия вкус, който оставяш в устата ми.Ще потръпна от сладострастие, ще те приютя на топло под дебелите завивки и ще потъна в слабините ти...

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки. Дъждът малко по малко спира, бурята утихва. Но не и бурята между краката ми, която създаде мисълта за теб. Искам очите ти сега да са кафеви като летния загар на кожата ми, да потъна в кадифената им топлина. Слабост...Ти си това...И ако Шекспир някога бе написал “О, слабост, твоето име е жена!”, то аз сега лицетворявам това.

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки. Искам да дойдеш, да те прегърна и да се вгледам в катраненочерните ти очи, да впия устни в шията ти и да изпия цялата ти енергия. Ще загубиш всичките си сили и ще лежиш безпомощен до мен, ще те гледам, ще те галя, ще ти се наслаждавам.

В бунгалото съм, но не сама. И бельото вече го няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...