18.01.2009 г., 23:27 ч.
В една страстна нощ...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
5 мин за четене
18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реши, че колкото повече мисли, по-зле става. Реши, че тази вечер напук на всичко, тя няма да бъде сама. Беше висока, с черна коса, спускаща се на леки къдрици до под раменете. Имаше приятни черти на лицето с красиви зелени очи. Очи, на които никой от града не можеше да устои. Притежаваше характер, нетипичен за повечето жени. Бе пряма в действията си и опасно избухлива. Впрочем това ѝ беше чара. Дяволски чаровна в един момент и пепеляво-отблъскваща в друг.
Жена като теб не трябва да е сама, помисли си отново тя и започна да се приготвя. Гримира се с лек грим, колкото да подчертае очите и устните си. Облече си любимата червена рокля, която ѝ стоеше перфектно. В тон с високите обувки с каишки изглеждаше нереално красива. Тази вечер ще съблазняваш, каза си тя и си позволи лека усмивка. Облече си палтото и се запъти към любимия си джаз бар. Живееше наблизо и не ѝ се наложи да върви дълго. Както обикновено, от него се носеха приятни звуци на саксофон и гласа на певицата изпълваше съзнанието с обещания за любов и страст.
Ангрези влезе вътре с уверена походка и седна на обичайното си място на бара. Поръча си уиски и си запали с небрежен жест цигара. На дансинга тануваха няколко двойки, нежно прегърнати. Носеше се аромат на парфюм и скрити желания.
След половин часово седене тя забеляза как в бара влезе мъж. Бе облечен в дълго черно палто и на пръстите си носеше пръстени. Запъти се към бара и седна до нея. Не даде с нищо да се разбере, че я е забелязал и си поръча чаша вино. Ангрези с любопитство следеше всяко негово движение. Имаше силно телосложение, черни като катран очи, плътни устни. Точно мой тип, каза си тя. Не си спомняше обаче да го е виждала досега в града и това още повече я човъркаше отвътре да го заговори. Но и този път не изневери на себе си и зачака той да я заговори. След дълго мълчание той започна:
- Какво ужасно време! Подтиква човека към мисли за самотата...
- Затова съм в бара тази вечер, - отговори му тя и отпи глътка. - искаше ми се малко да се поразведря.
Той я погледна и сякаш я порази. Усмихна се и продължи разговора.
- Виждам, че имате вкус, щом става въпрос за алкохол. - Рядко срещам жена, която пие уиски.
Ангрези изненадано го погледна. И за пореден път се удиви от цвета на очите му.
- Ако това е комплимент, благодаря, - каза тя и лека руменина премина по лицето ѝ. - Всъщност и виното не е лош избор. In vino veritas, както се казва...
Нервен смях и отново тишина.
- Не чух името ви, -отбеляза тя и подаде ръката си. - Ангрези, приятно ми е.
Той пое ръката ѝ с такава нежност, сякаш държеше най-съкровеното си. Задържа я само миг по-дълго от необходимото и я целуна.
- Рой, удоволствието е мое, - отговори той, вече широко усмихнат.
Следващите часове преминаха като миг. Говориха си надълго и нашироко. Всъщност тя почти нищо не чуваше от това, което Рой ѝ казваше. Изучаваше извивката на устните му, искрящия поглед, който сякаш жадно я поглъщаше, пръстите, покрити с големи и в същото време ненатрапващи се пръстени и това я караше да настръхва. Ангрези не спираше да го гледа. Удиви се от умението му да я забавлява, нещо, с което другите мъже не се справяха особено очароващо. Каквото и да се случеше тази вечер, за Ангрези тя щеше да е незабравима.
- Стана късно и е време да се прибирам - промълви тя.
- Позволи ми да те изпратя, Ангрези - изречено от устните му името ѝ ѝ се стори адски възбуждащо.
- Стига да ти е на път, няма проблеми - усмихна се тя и излезе от бара.
Пътят до апартамента ѝ премина в мълчание. Тя усещаше равномерното му дишане през цялото време в таксито и сърцето ѝ биеше като лудо.
Пристигнахме, помисли си тя и си позволи скрито да въздъхне. Желанието ѝ се засилваше с всяка изминала секунда и повече не можеше да си наложи контрол.
- Ако не бързаш много, заповядай на гости. Имам прекрасно отлежало Каберне - смятам, че ще е по вкуса ти - заговори го тя и с трепет очакваше реакцията му.
- Всъщност, Ангрези, как ли бих могъл да ти откажа - отговори ѝ Рой с дяволита усмивка, и се запъти след нея по стълбите.
***
Докато се бяха усетили, вече се събличаха в спалнята. Ангрези като че ли за миг се разколеба и се спря. Рой... започна тя, но той сложи пръста си върху устните ѝ и ѝ прошепна "Замълчи...".
Сякаш времето спря само за тях двамата. Целувките му я изгаряха... пръстите галеха кожата и оставяха отпечатъка си върху нея... а всеки път, щом срещнеше погледа му, учестяваше дишането си - очите му бяха черни въглени, разгорещени от желанието, бушуващо в него. Усещаше езика му навсякъде. Бе така страстен, че тя само затвори очи и притисна главата му. Блаженство се разля по цялото ѝ тяло. Искаше го само за себе си. Вятърът развяваше пердетата и гръмотевици се чуваха в далечината. Буря. Вътре в нея. Искам те, сега!
Страстите се нажежиха до бяло. Телата им се сляха в едно и сякаш замряха. Стаята им се стори малка и те се изтърколиха на терасата. Дъждът обля горещите им тела, сякаш се опитваше да измие целувките им. Ангрези го притискаше до себе си. Усещаше напрежението, докато Рой проникваше в нея. Първо по-бавно, после по-бързо. От удоволствие дереше гърба му и хапеше врата му. Усещаше, че го влудява. И пак. И отново. Като животни.
Искам да си груб, шепнеше Ангрези задъхана. Да ми го начукваш! Да ме боли! Знаеш, че ми харесва! Прави с мен каквото искаш! Твоя съм! Демоне...
Викът ѝ се сля с гръмотевицата. Тресеше се в конвулсии и го гледаше жадна. А Рой задъхан, само се усмихваше.
- Хареса ти, Ангрези, по погледа ти личи. И на мен ми хареса, но не мога да остана повече, - каза той и започна да се облича.
Ангрези го последва и си наметна халат.
- Довиждане, Демоне, - все още запъхтяна каза тя и запали цигара. - Дано някой ден отново се видим...
-Хм, да! Някой ден, Ангрези... Когато дойда да прибера душата ти...
***
Вятърът продължаваше да се промъква зад пердетата. Тъкмо се зазоряваше. Ухаеше на парфюма му, на мокро и на страст. Ангрези си легна уморена и почти веднага заспа. Мислеше си, че знае всичко за Рой. Лесна плячка, каза си тя и се усмихна. Едно нещо обаче не знаеше... Че след тази нощ в утробата си ще носи демон...
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реши, че колкото повече мисли, по-зле става. Реши, че тази вечер напук на всичко, тя няма да бъде сама. Беше висока, с черна коса, спускаща се на леки къдрици до под раменете. Имаше приятни черти на лицето с красиви зелени очи. Очи, на които никой от града не можеше да устои. Притежаваше характер, нетипичен за повечето жени. Бе пряма в действията си и опасно избухлива. Впрочем това ѝ беше чара. Дяволски чаровна в един момент и пепеляво-отблъскваща в друг.
Жена като теб не трябва да е сама, помисли си отново тя и започна да се приготвя. Гримира се с лек грим, колкото да подчертае очите и устните си. Облече си любимата червена рокля, която ѝ стоеше перфектно. В тон с високите обувки с каишки изглеждаше нереално красива. Тази вечер ще съблазняваш, каза си тя и си позволи лека усмивка. Облече си палтото и се запъти към любимия си джаз бар. Живееше наблизо и не ѝ се наложи да върви дълго. Както обикновено, от него се носеха приятни звуци на саксофон и гласа на певицата изпълваше съзнанието с обещания за любов и страст.
Ангрези влезе вътре с уверена походка и седна на обичайното си място на бара. Поръча си уиски и си запали с небрежен жест цигара. На дансинга тануваха няколко двойки, нежно прегърнати. Носеше се аромат на парфюм и скрити желания.
След половин часово седене тя забеляза как в бара влезе мъж. Бе облечен в дълго черно палто и на пръстите си носеше пръстени. Запъти се към бара и седна до нея. Не даде с нищо да се разбере, че я е забелязал и си поръча чаша вино. Ангрези с любопитство следеше всяко негово движение. Имаше силно телосложение, черни като катран очи, плътни устни. Точно мой тип, каза си тя. Не си спомняше обаче да го е виждала досега в града и това още повече я човъркаше отвътре да го заговори. Но и този път не изневери на себе си и зачака той да я заговори. След дълго мълчание той започна:
- Какво ужасно време! Подтиква човека към мисли за самотата...
- Затова съм в бара тази вечер, - отговори му тя и отпи глътка. - искаше ми се малко да се поразведря.
Той я погледна и сякаш я порази. Усмихна се и продължи разговора.
- Виждам, че имате вкус, щом става въпрос за алкохол. - Рядко срещам жена, която пие уиски.
Ангрези изненадано го погледна. И за пореден път се удиви от цвета на очите му.
- Ако това е комплимент, благодаря, - каза тя и лека руменина премина по лицето ѝ. - Всъщност и виното не е лош избор. In vino veritas, както се казва...
Нервен смях и отново тишина.
- Не чух името ви, -отбеляза тя и подаде ръката си. - Ангрези, приятно ми е.
Той пое ръката ѝ с такава нежност, сякаш държеше най-съкровеното си. Задържа я само миг по-дълго от необходимото и я целуна.
- Рой, удоволствието е мое, - отговори той, вече широко усмихнат.
Следващите часове преминаха като миг. Говориха си надълго и нашироко. Всъщност тя почти нищо не чуваше от това, което Рой ѝ казваше. Изучаваше извивката на устните му, искрящия поглед, който сякаш жадно я поглъщаше, пръстите, покрити с големи и в същото време ненатрапващи се пръстени и това я караше да настръхва. Ангрези не спираше да го гледа. Удиви се от умението му да я забавлява, нещо, с което другите мъже не се справяха особено очароващо. Каквото и да се случеше тази вечер, за Ангрези тя щеше да е незабравима.
- Стана късно и е време да се прибирам - промълви тя.
- Позволи ми да те изпратя, Ангрези - изречено от устните му името ѝ ѝ се стори адски възбуждащо.
- Стига да ти е на път, няма проблеми - усмихна се тя и излезе от бара.
Пътят до апартамента ѝ премина в мълчание. Тя усещаше равномерното му дишане през цялото време в таксито и сърцето ѝ биеше като лудо.
Пристигнахме, помисли си тя и си позволи скрито да въздъхне. Желанието ѝ се засилваше с всяка изминала секунда и повече не можеше да си наложи контрол.
- Ако не бързаш много, заповядай на гости. Имам прекрасно отлежало Каберне - смятам, че ще е по вкуса ти - заговори го тя и с трепет очакваше реакцията му.
- Всъщност, Ангрези, как ли бих могъл да ти откажа - отговори ѝ Рой с дяволита усмивка, и се запъти след нея по стълбите.
***
Докато се бяха усетили, вече се събличаха в спалнята. Ангрези като че ли за миг се разколеба и се спря. Рой... започна тя, но той сложи пръста си върху устните ѝ и ѝ прошепна "Замълчи...".
Сякаш времето спря само за тях двамата. Целувките му я изгаряха... пръстите галеха кожата и оставяха отпечатъка си върху нея... а всеки път, щом срещнеше погледа му, учестяваше дишането си - очите му бяха черни въглени, разгорещени от желанието, бушуващо в него. Усещаше езика му навсякъде. Бе така страстен, че тя само затвори очи и притисна главата му. Блаженство се разля по цялото ѝ тяло. Искаше го само за себе си. Вятърът развяваше пердетата и гръмотевици се чуваха в далечината. Буря. Вътре в нея. Искам те, сега!
Страстите се нажежиха до бяло. Телата им се сляха в едно и сякаш замряха. Стаята им се стори малка и те се изтърколиха на терасата. Дъждът обля горещите им тела, сякаш се опитваше да измие целувките им. Ангрези го притискаше до себе си. Усещаше напрежението, докато Рой проникваше в нея. Първо по-бавно, после по-бързо. От удоволствие дереше гърба му и хапеше врата му. Усещаше, че го влудява. И пак. И отново. Като животни.
Искам да си груб, шепнеше Ангрези задъхана. Да ми го начукваш! Да ме боли! Знаеш, че ми харесва! Прави с мен каквото искаш! Твоя съм! Демоне...
Викът ѝ се сля с гръмотевицата. Тресеше се в конвулсии и го гледаше жадна. А Рой задъхан, само се усмихваше.
- Хареса ти, Ангрези, по погледа ти личи. И на мен ми хареса, но не мога да остана повече, - каза той и започна да се облича.
Ангрези го последва и си наметна халат.
- Довиждане, Демоне, - все още запъхтяна каза тя и запали цигара. - Дано някой ден отново се видим...
-Хм, да! Някой ден, Ангрези... Когато дойда да прибера душата ти...
***
Вятърът продължаваше да се промъква зад пердетата. Тъкмо се зазоряваше. Ухаеше на парфюма му, на мокро и на страст. Ангрези си легна уморена и почти веднага заспа. Мислеше си, че знае всичко за Рой. Лесна плячка, каза си тя и се усмихна. Едно нещо обаче не знаеше... Че след тази нощ в утробата си ще носи демон...
© Самота Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за отзивите. Продължение няма да има, или поне не на този етап.
-
О чакам продължениетоМолятеМного е хубаво има и мистерия:Поздравявам те!!!
-
Да приятно четиво
...все едно четях от онези 31 забравени любовни романа...не съм им фенка,но това беше добро... -
Хммм...Всеки има своя скелет в душата си,своя демон...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
