13.02.2006 г., 21:56 ч.

В ежедневието има нещо... 

  Проза
1157 0 2
5 мин за четене

“Posso far finta di star bene ,ma mi manchi

Ora  capisco  che voldire averti accanto fino di dormire mentre cammino a piedi nudi dentro l’anima

Mi manchi e potrei cercarmi un altra donna ma …..

 mi manchi …  nelle mie mattine quando mi guardo dentro e sento che mi manchi...”

 

                                                                                  Andrea Bocelli – “Mi Manchi”

 

 

Когато слушам такива красиви думи изливащи се от устни,които им придават съвършенство,никак не съжалявам,че се поддавам лесно на емоциите ,които по принцип си забранявам.Би било безвкусно да описвам картините,които виждам...Сега съвсем забравям,че стаята ,в която стоя ухае на рози,а е разхвърляна.Когато  приключа с тази емоция на хартия или някой друг ме прекъсне няма да съм аз тази,която ще стане и ще разтреби наоколо,а  когато си легна ще се върна тук и ще мисля отново.

По какъв начин тези думи,тази така семпла мелодия достигат до най-непознатото в мен?Аз не вярвам в магия пък и това необяснимо влияние не може да се опише с движението : махване с пръчица,то достига бавно до душата ми и знае точно къде трябва да опъне струните по-силно по пътя си.

Любовта и нейната проява-болката се сливат и затова не се съмнявам в нищо,не си задавам никакви въпроси. Mi manchicome vorrei - никаква разлика .... различни мелодии, еднакво усещане,еднакъв екстаз от изживяването на една любов,нови начини за достигане до познанието,около което по принцип  само се въртя.

Нищо повече от една извадка от ежедневието,но аз изпитвам удоволствие да виждам екстаз в болката , сълзите и най-вече в тези думи от ежедневието,да ги обличам в тези смисли,които биха ги направили най-подходящи за моите цели.Въображение!

Ако след сълзите не идва въображаемата мисъл за щастието,какъв е смисълът да спирам да плача;ако не се заблуждавам,че щастието е вечно,то как мога да му се насладя в мига,в който идва при мен?Наистина сега всичко ми липсва – и щастието,и сълзите и вярвам,че след като се събудя утре ще живея с тоз миг пред очите си поне един ден...Надежда!

А може би сега faccio finta di star bene, може ви бедната ми душа създава това усещане , за да ме заблуди и накара отново да се върна в света на разбитите илюзии като ме кара да мечтая,че мога да живея с едно всезнаещо настроение като това...

Mi manchi и ще се върна веднага!

© Пр Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • горе-долу така :
    Мога да се преструвам,че съм добре,но ми липсваш
    Сега разбирам какво значи да те имам до себе си докато заспя , вървейки бос в душата(?)
    Липсваш ми и бих могъл да потърся друга жена,но...
    ми липсваш...в моите утрени,когато се вглеждам в себе си и чувствам,че ми липсваш..

    превода не е буквален
  • Как се превежда текста в началото?
Предложения
: ??:??