Събуди се гол в една изоставена сграда, бивше свърталище на наркомани.
Разходи се нагоре-надолу, за да раздвижи схванатите си крайници и да потърси дрехи.
Лесно откри няколко парцала и след известни усилия успя да ги облече. Обувки нямаше, но и без това беше свикнал да ходи бос.
Реши да разгледа града, за да види как живеят хората две хиляди години след неговата смърт и как се е развило учението Му.
Влезе в близката църква и се зачуди защо навсякъде е изобразен разпънат на кръст - може би хората се забавляваха с неговите страдания?
- Извинете? Този... на кръста... съм аз, нали?
Наивният въпрос развесели свещеника.
- Може да се каже, че имате известна прилика, но по онова време не са били модерни дънките. Освен това добре се справяте с испанския - каза през смях, доволен от собственото си остроумие.
- Аз говоря всички езици. Колкото до дрехите - само тези намерих. Не мога да ходя гол.
Духовникът се чудеше дали посетителят е луд или се шегува, но все пак реши да продължи разговора.
- И какво Ви води насам след толкова време?
- Баща ми ме изпрати отново при вас, за да видя дали изпълнявате стриктно заветите Му. Предполагам, че всички живеете в мир и любов?
- Ще се наложи да Ви разочаровам, а Вие - баща си - продължаваше играта католикът.
- Не Ви разбирам?
- Откакто ни напусна, във Ваше име бяха избити милиони, а децата на Вашите ученици станаха най-богатите хора на света.
Исус гледаше невярващо.
- Не, това не е възможно!
Така или иначе нямаше какво да прави тази вечер, а новодошлият искрено го развеселяваше, затова го подкани:
- Елате с мен, сам ще се убедите.
Влязоха в стаята на свещеника. Пусна компютъра, посочи един стол на госта си и каза:
- Седнете. А сега да потърсим желаната информация. Откъде да започнем - гонения на християни? Първи събор в Никея? Богомили, катари, и тяхното унищожение? Кръстоносни походи? Инквизиция? Може би най-добре да караме подред.
Христос с ужас слушаше въпросите, а информацията, която свещеника прочете го докара до безмълвен шок.
Стоя няколко минути загледан в една точка, след което попита с равен глас:
- Възможно ли е да използвам големия златен кръст пред олтара?
- Не виждам за какво бихте могъл? Но ако искате- да, помолете се. Ако няма къде да преспите, може да използвате някоя от пейките - църквата работи денонощно. Аз мисля да се оттегля, защото вече стана късно. Ще се видим сутринта на службата.
След тези думи духовникът отпрати Исус от стаята и се приготви за сън.
Новият ден дойде с неочакван женски писък, който го накара да скочи от леглото. Изтича навън и видя смразяваща кръвта гледка.
По необясним начин златното тяло беше свалено от кръста и на негово място разпънат висеше снощния му гост...
© Милен Милотинов Всички права запазени