6.08.2008 г., 21:12

В момент на откровение

1.2K 1 1
1 мин за четене
 

Докога ще се залъгвам ли? Докато има за какво. Никога не признах пред себе си каква съм, така и не се осмелих, така и не реших... да съм себе си. Убеждавах хората каква съм, без самата аз да се познавам. Детинско... не просто постъпка на страхливец... Наистина, само един страхливец би постъпил като мен... а аз съм именно това - едно жалко подобие на човек, дори не заслужавам да ме наричат така. Дори аз не знам какво съм, коя съм... какво представлявам... Каква жалка картинка съм... заставам пред огледалото, ала не виждам нищо друго, освен една плът, едно тяло, лишаващо се от душа... Да, как желая да я нямам, да не чувствам нищо, да я няма болката, любовта, да нямам приятели или роднини, дори познати... Колко по лесно би било, че няма да тъжа за никого, няма да избирам никого... Ала не, чувствам и болката, и любовта и всички онези неща, които мразя. Чувствам, как вътрешно се разпадам под звуците на думите на хората... Нима никой не разбира?! Нима никой не изпитва същото... Нима съм сама, неразбрана, заобиколена от толкова хора, и пак се чувствам самотна... Но зная, зная, че заслужавам съдбата си, зная, че заслужавам да изпитвам болката, но любовта... нея защо?! Не я искам, не желая този светъл лъч да ми дава напразни надежди, не желая един мираж, един образ, един лик, да ме води към щастието... Не желая щастието, не го заслужавам. Нищо не съм направила в жалкия си живот, за да заслужа и капка радост, дори една усмивка би била прекалено голям дар за страхливец като мен. Ала получавах тази усмивка, получавах щастието всеки ден, без да знам защо го имам, без да знам с какво го заслужавах, без да знам дали и утре ще го има. И ме болеше, знаейки, че утре ще понеса съдбата си. А дори не зная каква е тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в този ред на мисли е някак недовършено но много искрено и чисто ,има много хора които изпитват подобни чувства и емоций,аз самоят съм един от тях иначе браво,харесва ми

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...