В началото бе словото

 

В началото бе словото, след това се появи песента, отнякъде пристигнаха боговете, те създадоха хората и след това веселбата започна та до ден днешен. Разбира се, докато още света бе млад се появи и Ламята Спаска. Не беше тя от тези спокойни натури, дето ще чакат някой да ги създаде, затова взе че се създаде сама.

И нали си появи накрая наследи и всички пороци - трудно някой можеше да й затвори устата, песента и прогонваше всички неодушевени твари, самолюбива бе като бог и мързелива  като човек.

На седмия ден от сътворението Бог седна да си почине и същото и направи Ламята Спаска като преди това грубо изхвърли бога от колибата, за да може да си полегне на спокойствие.

"Нали си триединен, изфуча Ламята Спаска на опита му да протестира.

- Прати духа си - той поне не заема място пък и на кого му пука къде почиваш.

  То от толкова много гръцки, египетски и римски богове  в тази колиба стана като

преселението на народите а ти като искаш унитарност, стой си на някой унитарен   бряг а не в моята полемистична колиба".

И без да се съобразява с бъдещия повелител на света,  тя създаде хаоса а от хаоса се роди още по голям хаос, където никой не знаеше къде му е мястото, а Ламята Спаска със завиден стоицизъм съзерцаваше невероятната каша, която бе забъркала и кротко промърмори преди да заспи: "Ако не беше онзи идиот Йехова, вече да съм се наспала".