Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Тези откраднати мигове бяха единствения живот за тяхната любов.
Най-накрая бе сигурна, че никой няма да я види зад четирите стени. Минавайки по коридора, се спря внезапно пред огледалото. Черните следи от спирала зловещо се бяха разтекли по лицето ù. Поизбърса ги, но сякаш не изчезваха. Очите ù срещнаха тези в огледалото. Изглеждаха тъжни и нашепваха "Изморена си от всичко това! Откажи се!" Но как?! - запита се тя. Цялата се разтрепери и се махна от огледалото. Но мисълта за онези очи, които я молеха за помощ, не ù излизаше от главата. Потърси спасение в съня, но той ù звънна. Говориха, когато изведнъж някой влезе при него.
-С кого говориш?
-С една...
-А, онази русата?
-Мда..
А тя не беше руса ...