В парка
Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества.
- Така-а-а! - вика Митето. - Ей това е Дарвинов закон! Като няма човек работа, тръгва към маймуните.
- Не си прав - кротко му опонирам, - има работа, има.Аз вчера видях прекрасен плакат: "Заводът набира работници." И нарисувани едни яки мъжаги, едни румени жени, едни телфери, кранове, релси...
Митето се размърдва:
- Стига бе, кой завод?
- Абе, и аз попитах същото някакъв, който като мен зяпаше плаката. Пък той вика: „Това е обява отпреди вихъра на демокрацията. Аз съм я рисувал, та идвам да й се любувам - времето върви, държавата стои, а на нея нищо й няма...
Митето се чеше по носа
- Тя, тая с плакатите, е добра за рекламен клип. Ама става и за друг бизнес. Представи си - правиш картонени фигурки с лицата на премиера, министрите, депутатите, политиците. Разполагаш ги на удобно място и чакаш хората да се снимат с тях...
Мисля, пък казвам:
- За два дни ще ги съсипят. Един ще иска да удуши министрите, друг ще нокаутира депутат, трети направо ще се хвърли да разкъса цялата политгмеж. Защо друго не направиш? Снимай нормални хора, подлепи снимките им на картон или фазер, пък ги закарай в центъра на София. Ще бъде страхотен бизнес. Премиерът най-после ще застане сред народа, депутатите ще се снимат с непротестиращи срещу щуротиите им, политиците ще се видят най-сетне сред електорат. Изобщо чудесен агитпункт ще се получи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Поздрав.