Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време дните на Мишо бяха като песен, но сега ежедневието му се превърна в една безкрайна тъжна есен. Но как??? Ех... откъде да започнем най-напред?

Преди няколко години Вселената на Мишо рязко смени своя център на тежестта. Всъщност можем да кажем, че направо го изгуби. За какво говоря ли? Ами за мрачното събитие от 2011 г. когато митичното заведение в Студентски град „Ориент 33“ затвори врати. По този начин се сложи край на ерата на „S-класата на поп фолка“. Ах, това място носеше толкова много спомени на нашия герой! Тук за първи път Михаил беше целунал момиче – Нина Общата от съседния клас. Още си спомняше как устата ѝ миришеше на лук (беше яла плескавица от Манджа стрийт преди това). Дори имаше няколко парченца пържени картофи между зъбите, които Мишо старателно обра с езика си. Ех, спомени, спомени... Ориент 33 беше и мястото, където за първи път Михаил беше докоснал гола гърда (имам предвид чужда). Ох, колко мека беше... За съжаление не принадлежеше на лице от женски пол, а на Коце Астиката (негов приятел), който повръщаше гол до кръста в тоалетните, а Мишо го придържаше да не (при)падне.

Защо, Господи??? Защо позволи този палат на душевните удоволствия да бъде затворен? Чия покварена душа взе това толкова греховно решение? Кой беше този Юда, който срещу 30 сребърника лиши хиляди студенти от любимото им място за изпадане в алкохолен делириум? Всеки ден Мишо проклинаше трагичната си съдба и всички престъпници, които бяха взели участие в това злокобно дело. От време дори ходеше в църквата да се моли на Бог виновниците да бъдат жестоко наказани.

Затварянето на небеизвестната чалготека даде началото на лавина от неочаквани събития, които промениха живота на Михаил из основи. Досега нашият герой и неговите приятели (известни още като „батенцата“) бяха единодушни в желанието си да посещават Ориент-а. Но липсата на това заведение разклати устоите, върху които се крепеше приятелството между тези няколко не особено интелигентни младежи. Така те вече не можеха да координират плановете си къде да се напият. Всеки от тях искаше да припадне от алкохол в различна чалготека. Чуваха се предложения да напуснат Студентски град в полза на поп фолк клубовете в Центъра. Дори се стигна дотам, че един път Тошо Пиката предложи да ходят на хип хоп парти! Това беше началото на края... Съдбата на компанията на батенцата вече беше предрешена. Малко по малко екипажът започна да напуска потъващия кораб. А Мишо, като един истински капитан, остана последен на борда. За него остана най-горчивата болка – да види докрай пълния разпад на компанията им.

Пръв се отцепи Юлиан, когото всички наричаха Югио (заради потресаващата му прическа). Е, Юлиан все пак се подстрига, но прякорът му си остана. Както и любовта му към наркотиците и електронната музика. В крайна сметка Югио реши да преследва мечтата си да стане DJ, рапър или най-малкото барман и замина за Слънчев бряг. Не успя да стане нито едно от изброените. Започна работа като сервитьор в пицария. Но пък се запозна с десетки наркомани и изкара две прекрасни години, след което влезна в комуна.

Така в компанията останаха четирима. Излизанията им с цел поглъщане на нискокачествен алкохол се случваха все по-рядко. Както може би се досещате, това изгаряше Михаил отвътре като киселина. Стигна се дотам нашият герой да задоволява алкохолния си глад като пие ракия с баща си. Само преди година такова събитие изглеждаше абсолютно немислимо. Другите батенца също намериха алтернативни начини за напиване. Любовта на Тошо Пиката към провинцията го прати обратно в Ихтиман. Всичко започна със завръщането му във футболния отбор на Ихтиманчестър Юнайтед. Трансферът беше рекорден за клуба – за Тошо бяха платени 3 футболни топки, 1 бидон кисело зеле, 2 дамаджани вино и 1 бутилка пърцуца. Благодарение на това Пиката получи статус на местна звезда и успя да се сдобри с някогашната си приятелка от този град. Само след няколко месеца вече беше женен и напусна окончателно София. Оказа се, че животът „на село“ (както самият Тошо се изразяваше) не беше толкова лош. От всичко най-много му харесваха ракията и суджука - домашно производство, от тъста.

Мишо вече виждаше накъде вървят нещата. Знаеше, че разпадът на компанията на батенцата беше неизбежен. Но начинът, по който това се случи, му дойде като гръм от ясно небе. Михаил беше предаден от най-близкия му и любим човек на света – Боро Танцьоро. Същият този Борис, с когото бяха израснали заедно. Същият този Борис, с когото за първи път се беше напил – нещо, което след това им стана толкова любимо занимание. Двамата бяха като братя. Дори си бяха виждали един на друг чу*ките. Всичко се случи за няколко седмици. Оказа се, че Боро имал някакъв братовчед в Лондон, който намерил работа за двама човека като чистачи в автобусно депо. И така в една гореща майска утрин Боро Танцьоро и Коце Астиката, последните двама членове на „картела“ на батенцата, заминаха за Обединеното кралство. Мишо не можеше да повярва, че Боро беше предпочел да вземе друг човек със себе си в Лондон. При това не кой да е, ами Коце Астиката! Та той беше дебел и не се къпеше! На всичкото отгоре даже не беше фен на Азис...

По този начин компанията на батенцата окончателно се разпадна. За Михаил започнаха тежки дни на мъка и депресия. Докато не срещна Соня. Но за нея ще ви разкажа някой друг път...