В ПРИЮТА
Вятърът ли пристигна така бързо и отнесе облаците в градината ни? Или слънцето се засмя и освети есенният ден?
Велин се усмихна неволно, изправи рамене и погледна към внезапното синьо небе.
В Дома за социално слаби, както учтиво наричаха Приюта за бедни цареше радостна неразбория. За празниците очакваха обичайния телевизионен екип, но този път идваше и една от най-известните журналистки в страната.
За своите 17 години Велин нямаше опит с жените, освен с романтичните героини от старите книги на тавана, с които ненаситно изпълваше дългите си, еднакви дни. Може би защото в Дома нямаше компютър, а телевизията често го отегчаваше. Книгите бяха нечакан дар в къщата, чиито собственици бяха отдавна починали и властите я използваха, за да решат социалните проблеми.
Велин нетърпеливо се взря от прозореца в завоя отвъд големият дъб, но там беше пусто.
Разочарован, се върна отново към прашното, трошливо издание на “Маломбра”. Отдолу се дочу глъч, той скочи, преви високото си, сухо тяло в ...