В тялото
Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. Не плочки, а бетонна тераса. .. Ух! Направи отскача юмрукът… Гърдите… Мале, затова онуй снощното маце не отлепи очи от тях цяла нощ. Ми къде ще се мери с мен. Поне два номера съм над нейните пунктири. Е, хубави номера знае, цяла акробатка е, ама в някои моменти все едно виждах Пешо Масажиста над мен…
Скоро ще стана още по-добър, още по-хубав… Ох! Това пък какво е? Откога в банята има книги? А, сигурно Мишо я оставил. Той така обича – да се излегне във ваната и да чете. Не взема пример от батко си, не ще да тренира, ами чете ли, чете. И какво от това?
Я да излезем заедно – всичките момичета мен гледат, него… Е, да де – като седнем и заговори, тогава… Ама аз не му оставям време. Грабвам мометата и ги влача на дансинга. Всичките му умнотии се изпаряват при първото щракане с пръсти…
Вчера нещо ми беше сърдит. Харесал някаква, пък аз съм я бил отвел. Отде да знам, бе мойто момче? Отде да знам? Ако знаех – да ти я подаря. Такива… Уха, бол… Накамарили са ме. За какво ми е и тая? Но не знаех. Завъртяхме се два пъти, питах я само „У нас или у вас?“, не излезе сложна, само кимна с глава и… Пък той се сърди…
„Бате, вика, седни малко, прочети нещо, научи, светът е голям…“ Пука ми за света на мен… Аз съм важен… „Ти, вика, бате, си като ония шантавите автомобилисти, дето могат с часове да си оправят колата. Лъскат, боядисват, изглаждат, ремонтират… Накрая се качват вътре – омазани, мърляви… Хубава калъфка и празно съдържание… И ти, бате, така си я почнал – какъв вид имаш, ама отвътре…“
Бе, да е някой друг – одма да съм го направил на кайма. Ама малкото братче е. Още е глупаво. Не ме знае отвътре какъв съм. Пък съм… Абе, думи нямам…
И кой ме гледа отвътре? Кога? Време няма. Бърз свят, бърз живот. Всичко е навън. Виждат ме, харесват ме, една нощ изкарваме и… „Съвременна любов, казва той, на китайски е „чук-чао“. Така е, бебо – чук и чао… Няма време за вътрешен свят. Като пукна – докторът да го разглежда, за протокола…
Ма съм добре… Хубав съм… Хапчетата да не забравя. И за бицепса – най-важното, да наблегна днес на него… Юхааа…
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
