21.08.2009 г., 20:29 ч.

В търсене на себе си 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
917 0 2

 

 

 

 

 

 

Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.

 

Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.

 

Миг след това се давеше в чуждите очаквания и критики, в тесногръдите порои на заобикалящите я крале и кралици. А е просто момиче.

 

Но ето, че дъждът изми грима й и маската падна. Вече не й бе нужна. Пребори се със страховете, криещи се в сенките. Дъга се появи и озари лицето й. Усмивка се прокрадна. Най-накрая беше себе си. И този път ролята й хареса.

 

 

 

 

 

 

Посветено на Алекс (Carmmine),

най-добрата ми приятелка (:

 

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??