В търсене на себе си
Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и критики, в тесногръдите порои на заобикалящите я крале и кралици. А е просто момиче.
Но ето, че дъждът изми грима й и маската падна. Вече не й бе нужна. Пребори се със страховете, криещи се в сенките. Дъга се появи и озари лицето й. Усмивка се прокрадна. Най-накрая беше себе си. И този път ролята й хареса.
Посветено на Алекс (Carmmine),
най-добрата ми приятелка (:
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени
