angelmilev (Ангел Милев)
295 520
4.08.2018 г., 10:20 ч.  

В търсене на теб Любов 

  Проза » Други
1139 1 3
1 мин за четене

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!

От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм. 
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!

В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие скрита в очите ми блести за теб!
Добро е Слънцето жарко, то ми показва посоката денем!

Нетърпимо горещо ли ми е?  Значи близо съм, близо съм, близо съм!
И нищо, че понякога е трудно... пътя към Теб винаги е лесен и прав.

Любов бъди моя пътеводна звезда когато е нощ за сърцето ми тъжно!
Защото невъзможното е само път към върха на който ме чакаш, копнежът ми да те имам ще бъде патерицата на счупената ми душа...
Толкова пъти ме убиваш по малко всеки ден... Бъди добра стопанка, Любов - спаси Живота ми веднъж - бъди моя!
Прекрасно е това, че когато някой те има няма друг който те няма! 
Питах Мъдреца как да намеря пътя към теб, а той ми каза: хубостта ти е скрита в пътя към теб. 
За това Любов, направи пътя ми труден и дълъг!

Ароматът на цветята край пътя ще ми дават силата да те търся още и още...
Подарък ти нося, Любов - моето тъжно сърце, моите очи пълни с безвремие и краката ми протрити, които продължават към теб.

Чакай ме! 

Идвам!

© Ангел Милев Всички права запазени

Предписание за пълноценно четене:

Да се чете в спокойно състояние, на леко питие и на фона на блус музика.

Като тази:  

https://www.youtube.com/watch?v=S5NPriAa8so

 

:-)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътеките никога не свършват и някога на върха е само отражението й, а тя е някъде другаде, а понякога даже и в най-дълбоката пропаст на спомените. Ако няма остри завои и не се изгубваме никога няма да знаем какво изгубваме и какво намираме докато губим себе си и никога няма да се намерим изцяло.Хареса ми пътеката по която вървиш и темпото,а маркировката ми напомня малко на Тагор. Поздравления и ще ми е интересно да прочета проза от теб. А ето и моята гледна точка по темата:
    https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazka-za-strastta
  • Ветрове мои - прохлада в горещия ден!
    Къде ме понесохте братя крилати?
    На върха на Храм над долината огрята от Слънце?
    Или в прегръдките на Приятели верни?
    Богат и щастлив е човек като мен
    стоплен от силата в точната дума...

    Благодаря ти Вяра!
  • Прекрасно!!! И препоръките спазих
Предложения
: ??:??