7.08.2008 г., 14:13

Вампирите: Маскарада

1.7K 0 3
2 мин за четене

 

Глава 1

 

 

 

Историята, която ще ти разкажа, се развива в Париж, но не си мисли, че това е поредната сълзлива, любовна история. Вместо да гледаш към Айфеловата кула и да се настройваш романтично по-добре си помисли за Сена, за мракът, който тя носи и за истинския живот. Виждаш ли тъмните й води? Помирисваш ли я? Ако си затвориш очите и вложиш всички силия, можеш да почувстваш как си потапяш ръката в нея и как тя бива погълната от студената черна вода.

 

Ако можеше да погледнеш през моите очи, какво ли щеше да видиш? Един друг, много по-различен и мрачен от твоя, свят. Мракът ме съпътства вече толкова много време, че вече няма нищо друго освен мрак. През моите очи можеш да видиш само болка. Мислиш ли си, че когато умреш, сърцето ти наистина спира? Не спира. Продължава да си бие... и при всеки удар имаш чувството, че гърдите ти ще се пръснат или че самото ти сърце се пръска на милиони частици, които се забиват във вътрешностите ти. Не мога да си поема въздух... и това не е, защото съм мъртъв.

 

Все още съм тук. Слънцето си отиде вкъщи и града се покри с черната си мантия. Луната е ужасна любовница, която контролира нощните демони. Имам чувството, че всеки момент и звездите ще ме пронижат. Тази зима беше изключително красива. Гробищата изглеждаха толкова романтични... по един странен начин, плочите, покрити със сняг, на километри нищо, освен бяла тишина, окъпана в мрака на нощта...

Вадя цигара и я запалвам. Пламъкът нежно гали лицето ми. Издишвам пушека в гъст, сив облак. Ах, сладка отрова! Застанал съм пред твоя гроб... Мъртва ли си? Не искам... не мога да го повярвам... каквото и да казват, ти си жива.

 

Време е да научиш история за истината за света, историята за тайните вампирски общества, скрити от погледите и на най-наблюдателните хора, далеч от знанието и на най-великите изследователи, скрити дълбоко в мрака. Пази се, защото ние сме винаги в сенките, винаги там, дишайки във врата ти... почти усещам пулса ти в устата си, усещам как се забърза. Спокойно, не се притеснявай, аз нямам за цел да те нараня... засега. Истината, приятелю, е, че ние всички, и ти, и аз, сме пешки в игра на шах... и рано или късно всички сме привлечени в игра на живот и смърт.

 

Прокарвам бързо очи по надгробните плочи. Познавам почти всички, лежащи тук. В живота две неща са сигурни – живееш и умираш... но за някои от нас смъртта е само началото...



Нямам повече време за губене тук. Хайде ела с мен, там, където сега, когато хората спят, животът кипи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Имам чувството, че всеки момент и звездите ще ме пронижат. Тази зима беше изключително красива. Гробищата изглеждаха толкова романтични... по един странен начин, плочите, покрити със сняг, на километри нищо, освен бяла тишина, окъпана в мрака на нощта..."
    МММммммммм влюбена съм! ^^ xD
  • Виж какво. Нямаш работа на онова място, което описваш. Париж трябва да има достатъчно други по-приятни места. Например баровете. Да си мярнала някъде там сина ми?
    Казва се Стефан.
  • МММ много интересно. Особенно ми харесва идеята за Сена.Описанието също е много добро. Харесва ми как боравиш с епитетите. Продължавай все така

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...