Вампирите: Маскарада

Глава 1

Историята, която ще ти разкажа, се развива в Париж, но не си мисли, че това е поредната сълзлива, любовна история. Вместо да гледаш към Айфеловата кула и да се настройваш романтично по-добре си помисли за Сена, за мракът, който тя носи и за истинския живот. Виждаш ли тъмните й води? Помирисваш ли я? Ако си затвориш очите и вложиш всички силия, можеш да почувстваш как си потапяш ръката в нея и как тя бива погълната от студената черна вода.

Ако можеше да погледнеш през моите очи, какво ли щеше да видиш? Един друг, много по-различен и мрачен от твоя, свят. Мракът ме съпътства вече толкова много време, че вече няма нищо друго освен мрак. През моите очи можеш да видиш само болка. Мислиш ли си, че когато умреш, сърцето ти наистина спира? Не спира. Продължава да си бие... и при всеки удар имаш чувството, че гърдите ти ще се пръснат или че самото ти сърце се пръска на милиони частици, които се забиват във вътрешностите ти. Не мога да си поема въздух... и това не е, защото съм мъртъв.

Все още съм тук. Слънцето си отиде вкъщи и града се покри с черната си мантия. Луната е ужасна любовница, която контролира нощните демони. Имам чувството, че всеки момент и звездите ще ме пронижат. Тази зима беше изключително красива. Гробищата изглеждаха толкова романтични... по един странен начин, плочите, покрити със сняг, на километри нищо, освен бяла тишина, окъпана в мрака на нощта...

Вадя цигара и я запалвам. Пламъкът нежно гали лицето ми. Издишвам пушека в гъст, сив облак. Ах, сладка отрова! Застанал съм пред твоя гроб... Мъртва ли си? Не искам... не мога да го повярвам... каквото и да казват, ти си жива.

Време е да научиш история за истината за света, историята за тайните вампирски общества, скрити от погледите и на най-наблюдателните хора, далеч от знанието и на най-великите изследователи, скрити дълбоко в мрака. Пази се, защото ние сме винаги в сенките, винаги там, дишайки във врата ти... почти усещам пулса ти в устата си, усещам как се забърза. Спокойно, не се притеснявай, аз нямам за цел да те нараня... засега. Истината, приятелю, е, че ние всички, и ти, и аз, сме пешки в игра на шах... и рано или късно всички сме привлечени в игра на живот и смърт.

Прокарвам бързо очи по надгробните плочи. Познавам почти всички, лежащи тук. В живота две неща са сигурни – живееш и умираш... но за някои от нас смъртта е само началото...

Нямам повече време за губене тук. Хайде ела с мен, там, където сега, когато хората спят, животът кипи.