Варна и варненки, много хубави бе

Тръгваме за моренцето и Симона ме пита:
- При Надя и Мира ли отиваме?
Това са ми най-добрите приятелки и миналата година с тях бяхме заедно на море. То и на планина сме ходили заедно, но това е друга тема.
- Сега отиваме при други приятелки, ще ги видиш.
И започвам да й чета „Спящата красавица". Имало едно време... Първи дошли да видят принцесата, цар Хюбърт и принц Филип.
- Филип на Мая ли, бабо?
- Че кой друг бе, мило. То на сватбената снимка Мая е като принцеса. Той Филип така е станал принц... Няма друг начин.  Тая Мая, тая Мая...
Пристигаме във Варна. Посрещат ни  дългокосата русокоса Люси и  една душа, ама романтична ви казвам. Петинка бе, кой друг?! Прегръдки, целувки и айде на плаж. И започнаха мъките. Кой бански да си сложа? Мъжът ми вика:
- Ако искаш, тръгвай гола.
- Добре!
До плажа стигнах по презрамки и се метнах гола на пясъка. Да, ама моя веднага легна върху мене. Край, останах си без тен, какво ще показвам после на моите хора, нови пози ли? Айде по монокини, щото ми отивало. Мъжът ми нали е недоскив, та му лесно. Той ме харесва и гола. Много е зле със зрението... чак ми е мъчно. Стоя права с плетка в ръка и чакам заблудената швейцарка да ме намери . Аз като се съблякох, си останахме почти сами на плажа. Викам си, Креми лесно ще ме намери. Имах чувството, че съм на частен плаж. Ако имате проблеми с претъпкани плажове, викнете ме, ще се съблека и ще си останеме сами, всичко бега. Честно да си призная, много ме заглеждаха старчетата по плажа. Дали ме харесваха или се чудеха къде трябва да ми се падат гърдичките, не можах да ги разбера. Ама като не си носят очилата и се правят на млади, какво съм им виновна. Две-три мацки се опитват да ме заговорят. Усмихвам им се и едвам се стискам да не си отворя устата. Първо се пазя за вечерта, ще ходиме на ресторант с варненската група. Второ, нали като си отворя устата и няма да им дам повече думата, ама те не го знаят това. Едвам се устисках да не говоря. След малко спасителчето ме моли да му пазя багажа. Заплува той навътре и започнаха да го търсят приятели. Като излезе от водата, му казвам:
- Остави си телефона, аз ще отговарям. Ще ти записвам срещите, ще ти избирам гаджета, защото жените са много гадни... - станахме приятели с това момче. Много готино бе! И младо... Айде, пак забравих, че съм семейна. Ами моя като кисне все във водата, аз да скучая ли? Сега ще ме питате защо не си поговорих с жените. Ами те си говореха за собствените мъже, че много хъркали. Аз не харесвам тази тема чак толкова много. Какви по-хубави теми има... Абе, любовниците, дали и те хъркат? Па сигурно, нали и те са мъже... някои де.
Каква програма ни изпраскаха варненки!!! Разбрахте, че моя искаше да сме сами. Аз от приятелки и приятели не мога да се видя с него. Може би затова не сме се развели до сега. Кога да останеме насаме, та да се скараме и да обсъдиме развода. Просто не остава време. И така... чували сте за Креми! Незабравимата бе!!! Запазила нашата кукла маса в разкошен ресторант. Другият ни любезен гид Люси-Кити ни взима от дома и право в ресторанта. Запазили ни маса на терасата, с изглед към морето. Пристигат варненки... Мале, те като извадени от Playboy. Мадами, та дрънкат! Едни гърли, ум да ти зайде. Питам ги силикон ли са си слагали. Отговарят, че били естествени. Викам им:
- Събличайте се! - и поръчах от сервитьорката китайски пръчици.- Айде слагайте под гърдичките и да видим... изпопадаха пусти пръчици. А никъде не видях шевове. Истински са, да им се неначуди човек. Пу да бех се родила във Варна, сигурно щях да си вървя в комплект с гърди.
Ресторантът супер готин. Слезнах да го разгледам. В средата басейн, около него маси, седят си хора, вечерят, говорят. До друга маса - кладенец, до трета - люлка... Всичко тихо и мирно и изведнъж луд смях. Познахте, нашите кукли се заливат от смях, та чак излезнаха вълни. Тичам да видя на моя да не му е прилошало. Нищо подобно, аз съм го калила бая. И на много жени издържа тупана му с тупан. Викам си, сега ще ми надуе главата, че пак съм го излъгала, че ще останеме сами. Но не, хареса му, мръсник с мръсник такъв. Дума не обели и като му кажа, че пак ще излизаме с мацките - и е пръв. Викам си, щом не ме утепа от бой, ще взема аз да си му вдигна кръвното с някой от моите скандали. Много му е ниско пусто кръвно и все ме кара да му правя кафе. Скъпо ми излиза така, а с едно скандалче какво му плащаш. Викам му:

• - Много си весел бе, сладур!
• - Ама те много готини твоите приятелки!.
• - Кое им е готиното, бе? Ти къде ги гледа - в очите или... Искам силикон, не ме интересува!
• - Ти полуде ли? Ти и така си си хубава.
• - А, така ли, само и само да не ти викам, нали, да не натяквам за силикона, нали?! Тогава се местиме да живееме във Варна. Тук сигурно климатът е по-готин и... хората и моите момичета. Какви са ми душички!!! Видя ли ги бе? Красиви, усмихнати и широки души и гръдни обиколки... Ех! Оставаме!

В интерес на истината, моя не ме бие... пред хората, но ми мърмори. Какво му направиха тея, изреждам поименно за протокола - Креми, Люси, Петинка, Галя, Рада и други, та го омаяха така. Магия са му направили. Давайте рецептата, че ви убих! Не само, че не ми мрънкаше, ами даже си позволи пред мен да каже няколко - и то много добри - думи за тях. А пред мен да говори хубаво за други жени си е равносилно на втората световна война. Леле, като си спомня в окопите как... отплеснах се.

- Мило, ще се виждаме днес и с Деси.

- Коя Деси?

- Как коя? Инджева, от Индже войвода, запомни, моля те да не ме излагаш. И се избръсни по същата причина.

- Ама аз съм на почивка и в живота си не съм се бръснал толкова често, колкото за твоите приятелки.

- А, значи имаш нещо против моите приятелки така ли? Ти...

- По-добре да се избръсна, отколкото да слушам текста ти.

Пристигат Петинка и Деската. Веднага я познах. Но на снимката изглежда по-голяма, а на живо е едно малко момиченце, преко сили в шести Б клас. Айде гуш и цун по сладките бузки веднага. То от Варна идва това желание и е заразно да знаете. Не можеме да се наговориме, как бързо лети времето. Това е нищо, ами тая, как й беше името, а да - Петинка, какво ми направи на детето, че само за нея ми говореше. Петинка това, Петинка онова.

• - Бабо, ти обичаш ли Петинка?
• - Да.
• - И аз я обичам, високо, високо.

Това значи страшно много за моето момиченце. Магьосници ви казвам. Приятелите на моите приятелки ни поканиха и на детско парти. Стефан има рожден ден и е голям мъж. А Румен ще стане най-романтичното момче на света. Абе много романтика в тая Варна!!! И той обича да се гушка. След партито таксиметровият шофьор не знам как ни закара до нас, като докато караше, се беше обърнал към мен да ме слуша по-внимателно как му се хваля от новата ми група русалки. Сигурно не му се вярваше, че жена може да говори зад гърба на други жени само хубави работи. Едва ли не щеше да ми иска адреса, ама аз не съм от тия, како Джозефин. Това е накратко... Няма да ви споделям, че ме разкарваха от врата до врата като куфар с коли. Че ме питаха кога, къде и какво искам, че се съобразяваха с нас, меко казано. Че не спряха да молят мъжа ми да ме пусне на сбирката на 25 август. Че даже Петинка ми уреди и превоз. Казвам й, че може би за там ще пътувам с Маичка, но няма кой да ме върне за София. А Романтичната душичка казва на мъжа ми:

• - Ама той, Романтик, ще идва и той ще я върне обратно, няма страшно!

Не, то няма страшно, ама защо не каза на моя, че Романтик е млад, красив, па после защо не ме пуснали?! Добре, че не влезнахме в подробности. Ако ме пита, ще кажа, че е стар, объркан, не обратен и че никой не го харесва, но аз насила ще пътувам с него. Поне пътя ми е уреден, само да ме пуснат. Дали да питам пак мъжа си или вече варненки са го обработили. В краен случай Мая ще му се обади и... идвам. Романтика ако нещо не му е ясно, тя Петинка ще му обясни и няма не искам, каквото каже тя, това ще е. Спирам засега. Стига толкова, за да има за после!!!